Джордж Майкс

превод: Любомир Духлински

Отидох при моя приятел Геза и го заварих да пише поезия.

Когато ме видя, той скри ръкописа. Попитах какво пише. Той отговори: списък с бельо, което трябва да се занесе в пералнята. Но под огъня на кръстосаните ми въпроси призна, че работи върху пиеса в стихове.

Ако бях чул, че Геза е построил сграда на парламента от кибрит, изобщо нямаше да се учудя, но това, че работи по пиеса, ме изуми.

- Как се нарича?

- Ромео и Жулиета - отговори Геза, свеждайки очи.

- Ако не се лъжа, някой вече е написал пиеса с подобно заглавие - казах тактично, спомняйки си особената чувствителност на поетите.

- Знам, но Шекспир е написал само пет действия, а аз ще добавя още две или три действия… Заради Хедике… - отвърна Геза.

Геза видя, че не разбирам и дума от обясненията му и откровено призна:

- Сгоден съм за Хедике. Обичам я и ще се оженя за нея. Запознахме се в библиотеката. Хедике обича да чете. Този ден тя взе „Червено и черно” от Стендал. Заговорихме и Хедике със сълзи на очи ме попита дали знам как ще се развие бъдещият живот на Матилд дьо ла Мол и госпожа дьо Ренал. Не била спала няколко нощи, все мислила за тях и се чудела: какво ли се е случило с тях след края на романа? Хедике е момиче с чувствително сърце, ако обича някого, не може да се раздели лесно с него. Научих, че тя вече е писала умоляващи писма до Лев Толстой, Дикенс и Ромен Ролан с молба да продължат романите си, но по някаква причина нито един писател не отговорил. Съжалих Хедике и рицарски се заех да продължа романа на Стендал. Имах хартия, химикална и мастило вкъщи, защо да не продължа? Работих по романа три месеца, след това Хедике дойде при мен и й прочетох продължението на „Червено и черно”. Наградата не закъсня: получих целувка. Оттогава съм писал заедно с много писатели и съм бил съавтор на Мопасан, Ажаев и Драйзер. Сега пиша „Ромео и Жулиета”. Хедике оплакваше младите хора и сега искаше да знае какво се е случило с другите герои: бавачката, бащата на Лоренцо, първия, втория, третия музикант и така нататък, и така нататък. Затова пиша шесто, седмо и осмо действие за тяхната бъдеща съдба. Отец Лоренцо напуска ордена и се жени за бавачката на Жулиета. Те ще живеят щастливо и ще умрат в дълбока старост. И двете семейства стават толкова приятелски, че организират общ хор и изнасят безплатни концерти в неделя на централния площад на Верона. Двама старци - Монтеки и Капулети - ще играят карти всяка вечер. Интересно, нали?

- Много - кимнах аз. - После?

- Хедике също попита за това - отговори Геза. - Все още не знам какво ще се случи с тях. Зависи от времето и настроението ми. Може би ще доведа историята на две семейства до наши дни, може би, ако се появи възможност, ще ги отровя. Но ще трябва да съм много внимателен, така че никой да не отсъства в този момент и всеки да получи своя дял от отровата. В края на краищата, дори и прислужницата да бъде спасена, аз ще бъда принуден да продължа пиесата… Сега слушайте, ще ви прочета няколко завършени сцени…

Напразно протестирах, Геза насила ме настани на стола и започна с треперещ глас:

- Ромео и Жулиета. Автори: Геза Лехак и Уилям Шекспир.