Уилям Блейк

бележка и превод: Явор Димитров

Около 1793 г. Уилям Блейк написва това неозаглавено стихотворение, което ще трябва да чака 70 години, за да бъде публикувано едва през 1863 г., когато поетът и художник Данте Габриел Росети го включва в свое издание на стихотворенията на Блейк. Защо Блейк не е смятал, че стихотворението е достойно за публикуване приживе - дали е преценил, че то не отговаря на високите стандарти на другата му поезия, или по някакви причини не е могъл да го добави към другите стихотворения в сборника си „Песни за невинността” - сега е трудно да се каже.

————–

С ДУМИ НЕ РАЗКРИВАЙ ТИ

С думи не разкривай ти
скрита обич към жена,
както бризът лек лети
във незрима тишина.

Своите чувства й признах,
излях, разкрих си обичта.
Тръпнеща в ужасен страх,
ах, побягна, скри се тя!

Скоро, свърнал настрана,
пътьом странник се поспря
и в незрима тишина
него тя пред мен избра.

——————————

NEVER SEEK TO TELL THY LOVE

Never seek to tell thy love
Love that never told can be;
For the gentle wind does move
Silently, invisibly.

I told my love, I told my love,
I told her all my heart,
Trembling cold in ghastly fears -
Ah! she doth depart!

Soon as she was gone from me
A traveller came by
Silently, invisibly -
O was no deny.