Игор Губерман

превод: Красимир Машев

***
От съдбата съм пълен с надежда.
И старостта е красива, за Бога.
През улиците девойки ме превеждат,
като мислят, че и това не мога.

——————————

***
Обичах книги, водка, мадами.
И повече не исках, Боже мили.
Сега трите не са за възрастта ми,
че за книги вече нямам сили.

——————————

***
При мен дойде готвачка стара.
За театралка мисли се, обаче
на чувствата й не хващам вяра,
че артистично ту тъжи, ту плаче.

——————————

***
Щом е ведър и син небосвода
и светът е от яснота просветлен,
аз си почивам сред тази природа,
а и тя ще си отдъхне от мен.

——————————

***
Русия учеше да не бърза пеша
душата ми - към нея сурова, ту нежна.
Затуй на евреите руската душа
е своенравна и волно безбрежна.

——————————

***
Напразно девойките се отвръщат
от старците и с тях за ласки не лягат.
Младежите бягат и не се връщат,
а дъртаците нямат сили да бягат.

——————————

***
Старостта не ни прави идиоти.
Склерозата е мила хубавица:
всяка вечер - нови анекдоти,
всяка нощ - непозната старица.

——————————

***
От студа неведом
угасна жар и плам.
Защо мадами гледам?
Не помня. И не знам.

——————————

***
Щом като птица се събудиш
и размахаш криле в синева -
да живееш ти се иска, да се трудиш,
но утре ще премине и това.

——————————

***
Красив, умен, без грях
и за света със мнение,
вчера сам се опознах
и изпитах отвращение.

——————————

***
Книгата за мен е като лекари триста,
всяка дума щом е с точната доза.
А чувството, че съвестта ни е чиста,
е първият признак на всяка склероза.

——————————

***
Втурнат в работа, пиене, грях -
не се чувствам ненужен изгнаник.
Не съжалявам, че не във всичко успях.
И затова закъснях за „Титаник”.