БИОГРАФИЧНИ ЩРИХИ КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПАЛЕСТИНА

Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Някога Голда Меир - министър-председател на Израел, бе заявила: “Няма такъв народ - палестинци”.

Вероятно тя не е чувала за Муджир ал-Дин ал-Улами и неговия род. Но защо никой от съветниците и колегите й не я е просветил?!

За привържениците на концепцията за палестинците като за несъществуващ народ, е посветен този откъс (пардон, засега само наброски).

Муджир ал-Дин ал-Улами, произхождащ от Йерусалим и Палестина (1456-1522), с пълно право може да бъде наречен палестински историк и по правото му на раждане, и по приноса му в изучаването на историята на Светата Земя.

Муджир ад-Дин е роден в едно от най-знатните знатни мюсюлмански семейства на Йерусалим, които водели своето родословие в този град от времето на арабското завоевание на Палестина през седми век (от Рождество Христово).

Самият Муджир ад-Дин в продължение на тридесет години (1486-1516) заемал длъжността съдия на Йерусалим при мамелюците.

Своя род семейството водело от изтъкнатия мюсюлмански правовед Ахмад ибн Ханбали и втория праведен халиф Умар ибн Хатаб.

Основният труд на Муджир ад-Дин е „Ал-Унс ал-Джалил ви-тарих ал-Кудс вал-Халил” („Славната история на Йерусалим и Хеврон”).

Този летопис или по-точно исторически хроники за средновековните Йерусалим и Хеврон видели бял свят през 1495 г. и досега се смятат за най-подробното описание на историята на Палестина от епохата на Средновековието.

Творчеството на Муджир ал-Дин се състои от два тома тълкувания на Корана, Биографичен речник, състоящ се от кратки биографични данни на ханбалитските учени-правоведи (на ислямското право) и, най-сетне, от главния му труд по обща история от Адам до средните векове. От тази последна работа на Муджир ал-Дин се е запазила само една част, известна като „Славната история на Йерусалим и Хеврон”.

Но и в такъв съкратен вид тази книга се счита за най-пълния и подробен източник за историята на Йерусалим от епохата на средновековието от повече от тридесет други книги, написани от предшественици и съвременници на Муджир ад-Дин в периода на управлението на мамелюците.

Книгата се състои от четири части:

Описание на историята на Йерусалим от времето на Адам до края на 13 век, Описание най-вече на мюсюлманските светини и забележителности на Хеврон и Йерусалим. Третата част на книгата е посветена на биографии на различни управници на Йерусалим и Хеврон от времето на Айюбидите и мамелюците, сред които особено внимание авторът отделя на онези, които са осъществявали големи строителни проекти в тези градове. Четвъртата част се отнася за историята на Йерусалим, съвременник на която е самият автор. Трябва да се отбележи, че в трудовете си авторът нарича своята Родина последователно ту Палестина на “Филястините”, ту Света Земя (Ал-Ард ал-Мукадаса).

Трудно е да се оцени значението на тази книга за историческата наука и особено за краезнанието на Йерусалим. На нея се опират всички без изключение изследователи, пишещи за Йерусалим и Светата Земя, както в предишните векове, така и в наши дни.

Муджир ад-Дин е погребан на Елеонският хълм (Маслинената планина) в Йерусалим. Посветен му е също мавзолей в Наблус.

Традицията, според която на Маслинената планина погребват не само най-изтъкнатите синове и дъщери на Палестина, но и най-богатите, отдавна е установена.

Но историкът Муджир ад-Дин заема своето място и в историята, и на Маслинената планина, по право.

Друг изтъкнат представител на Светата Земя е арабският географ Шамсудин Мухамад ибн Ахмад ал-Мукадаси, автор на знаменития труд по география „Ахсан ал-такасим фи ма’рифат ал-акалим” („Най-добро разделение за познаване на климата”), появило се през 985 г. Изтъкнатият арабски географ от десети век Шамсудин Мухамад ибн Ахмад ал-Мукадаси е роден в Йерусалим през 946/947. За мястото на раждането на ал-Мукадаси посочва и фамилията му. Тя произхожда от арабското название на Йерусалим - Ал-Кудс.

Съответно фамилията Мукадаси се превежда като „Йерусалимски” или „йерусалимец”.

За живота му е известно само онова, което ал-Мукадаси сам съобщава за себе си в своята книга. А авторът представя себе си твърде скромно, но с достойнство.

Известно е, че и по бащина, и по майчина линия ал-Мукадаси произхожда от семейства на потомствени строители - дядо му от бащина страна е построил крепостта-пристанище Ака.

Ал-Мукадаси бил един от най-образованите хора на своето време.

На двадесетгодишна възраст извършил поклонничество в Мека и после се посветил на географията.

Следващите двадесет години ал-Мукадаси прекарал в пътешествия и през това време обиколил целия мюсюлмански свят.

Резултат от пътешествията му и изследванията му след двадесет години станала книгата „Ахсан ал-такасим фи ма’рифат ал-акалим” („Най-добро разделение за познаване на климата”), видяла бял свят през 985 г.

Този труд съдържа подробно описание на страните на мюсюлманския свят в епохата на средновековието, включително описанието на градовете и селата на Палестина.

Съществуват две редакции на книгата: константинополска и бердинска.

И двете редакции са свързани с политическите промени в ислямската империя, съвременник на които станал ал-Мукадаси.

(Преводът на европейските езици бил осъществен по последната редакция).

Макар че трудът на ал-Мукадаси се смята за пример на класическата средновековна арабска география, книгата излиза далеч отвъд рамките, приети в епохата на средновековната традиция на географските описания.

Описанията на ал-Мукадаси съдържат важни сведения не само по география, но също и по история и културните особености на страните, които е посещавал.

А е бил ал-Мукадаси в почти всички страни на ислямския свят.

Трудът на ал-Мукадаси може да се нарече сериозно етнографско изследване, едно от основополагащите по онова време, тъй като авторът не се ограничава само в описанието на земите и климатичните разлики.

Работите на предшествениците си и съвременниците си ал-Мукадаси цитира избирателно, проявявайки при това критичен усет, основан на собствения му богат опит.

Информацията, почиваща на митове, ал-Мукадаси отхвърля изцяло.

Централно място в книгата му заемат описанията, почерпени от собствените му наблюдения за особеностите на езика, обичаите и начина на живот в страните, където е бил.

Книгите на ал-Мукадаси са важен исторически източник и в наши дни и са достъпни на английски език.