Лайош Кашак

превод: Нино Николов

НИШКА ПРЕКЪСНАТА

Не е далеч оттук
целта,
която си
поставях.

И все пак
хоризонтът се
отдалечава.

Обърква ме
речта на вятъра,
чердата облачна,
изплавала пред месеца.

Знам,
позивни огньове ще припламват
в далечни, непознати равнини.

И няма, значи,
край да има пътят.
Луна си нямам.
Нямам си звезда.

Неизмеримото
измервам.
Родината си изоставих,
без да намеря гроб.

АПРИЛ, ПЕТ ЧАСА СУТРИНТА

Пак гълта утрото
звезди,
нощта космата
разсъблича.

С какво деня си да започна?

Стоя под ниския прозорец
и сякаш чакам заблудените
да ми посочат пътя.

Но погледа ми на разсъмване
съзря жената на хлебаря:
полуразголена, простираше
бельо и този път.

Ти, обич моя, първа обич,
благодаря ти, че си минало.
И че съм толкова спокоен,
изправен върху своя път.