Лайош Кашак (Kassаk Lajos; Lajos Ludwig Kassak), унгарски поет, прозаик, преводач, художник, есеист, редактор, един от водещите представители на авангардизма, е роден на 21.03.1887 г. в град Нове Замки (преди - Ершекуйвар), Словакия, в бедно семейство на аптекар и перачка. Напуска гимназията и става работник. От 1904 г. живее в Будапеща, работи във фабрика в покрайнините на града. През 1905 г. участва активно в стачното движение. В периода 1909-1915 г. обикаля пеш и почти без пари Западна Европа. През 1907-1910 г. живее в Париж, където се запознава с Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Робер Делоне и Пабло Пикасо. Първите си стихове публикува през 1908 г., първият сборник с разкази - през 1912 г. От 1912 г. пише експресионистки стихове, драми и романи. След завръщането си през 1910 г. става водач на унгарската левица, определя се като „социалистически човек”. Издава списания - „Тет” („Действие”) и „Ма” („Днес”, 1916). След разгрома на Унгарската съветска република емигрира във Виена (1919-1926) и продължава да издава сп. „Ма”. През 1926 г. се връща в Унгария и основава левите авангардни списания сп. „Мунка” („Труд”, 1927-1938) и „Документ” (1927). Същевременно урежда изложби в различни столици на Европа. През 1948 г. става член на парламента. Книги: „Епос с маска на Вагнер” (1915), „Кладите пеят” (епическа поема, 1920), „Майка Вселена” (1921), „Книга на чистотата” (1926), „Краят на пътя” (1946), „Стихове” (1970) и др. Неговите „Събрани преводи” се появяват през 1986 г. Пише и проза -„Кралство Мишило” (1918), „Дните, нашите дни” (1928), „Животът на един човек” (автобиографичен роман, публикуван в сп. „Нюгат” през 1927-1935 г., отделно издание - 1937 г.). Поезията му е превеждана на 19 езика. Носител на наградите „Баумгартен” (1947), „Кошут” (1948, 1965). Умира на 22.07.1967 г. в Будапеща.

Публикации:

Поезия:

НИШКА ПРЕКЪСНАТА/ превод: Нино Николов/ брой 161 октомври 2023