Марцелиюс Мартинайтис

превод: Здравко Кисьов

***
Душата ми
през есента
се отделя от мене
и не може да ме познае.
Крие се,
свенлива,
зад дърветата.

Душата ми
е неграмотна.
Не може да ме чете.
Моите букви,
между пръстите,
като пясък
се сипят.

В детска,
дълга до петите риза -
плаче тя
и сама не знае,
че плаче.