Дмитрий Мизгулин

превод: Елка Няголова

РОМАНС

Не мога да заспя. И отначало
до сто броя. „Ще спя!”- се утешавам
в дъждовен час,
в среднощен час…
Звъни тревога в моята душа.

И аз не зная: за какво е всичко,
какво ми е в среднощния покой.
Навярно този дъжд безсънно срича,
навярно е виновен точно той.

Шурти дъждът по покрива
и поривът на вятъра го вдига.
И ето, преминава в бръснещ полет
през нашата измръзнала градина…

А тихо е по нощните ни улици.
И тъмно като в повод за сълза.
Дано дъждът измие греховете -
и моите, а с тях - и твойте, заедно.

***

Изстрадай с мен, душа, света ни! Ето:
и нека сме без власт над свойта орис.
Аз знам, неотменимо битието е,
но няма власт над нашия простор.

Подобно птица, в полет наранена
над долове и стръмни върхове,
лети, лети Спасение безценно,
макар и със криле окървавени…