Субраманя Баради

превод: Красимир Машев

БОГАТСТВО

(Откъс от цикъла “Автобиография”)

Поетът Валувар* е казал истина една голяма:
“Няма ли човек пари - все едно човек го няма.”
Не само у нас е така - така е по целия свят:
на болести, нищета и мизерия беднякът само е богат.
Той често е в беда, че няма приятели, няма опора,
а нощем сънува, че е станал един от богатите хора.
Но щом го събуди гладът нощем или в тъмни зори,
разбира, че и сънят бяга от него като няма пари.
Без пари - той е без покрив, храна, завивки, постеля
и денонощно мисли как да преживее. Как да припечели.
Той няма други мисли. Въпреки това, съветът ми към вас
сега е: честно печелете. Но от печалбарска страст
пазете честността. Недейте я продава на никаква цена!
Безценна честността е. А се губи лесно, защото е една.
“Единствено щом вложено е в доброто дело само,
тогава има смисъл и донася радост богатството голямо.”
Възхищавам се на мъдреците, тази истина открили,
макар че срещу нея тласкаха ме тъмни сили.
Сега - при този спомен - от болка сърцето ми се свива,
че тогава не намерих смелост да им окажа съпротива.
Пари спечелих, но себе си загубих в печалба без умора.
Загубих златни дни. Загубих много, млади хора!
Разберете - заклевам ви! - за човека истинската радост
е само в доброто. И вашето богатство се нарича младост.
Господи! Разбрах, че пуста е била тогава младостта ми -
безсмислена и тъжна, пълна със заблуди, суета, измами.
Изглежда, че е трябвало дълго да се лутам и се взирам доста
едва сега да проумея истината мъдра и толкова проста.
Истина и мъдрост - истина и радост! Откакто свят светува
най-скъпи са от всичко, че нито се продават, нито се купуват.
През не едно страдание и реки от сълзи за тях преминава
в живота си човек. И който е преминал - има ги тогава.
Както костенурката дълго се катери за да достигне било,
по хлъзгавите стръмнини на не едно горнило
човек с труд достига до истина и радост. Пътища нелеки!
Жалко е наистина, че по тях трябва да премине всеки.
Поне тази истина хората са длъжни да проумеят, боже,
ако не могат друга. Но сега се питам: - Всеки ли ще може?
Умря баща ми - светът за мен тогава в миг се преобърна,
но мъжество намерих на мястото предишно света поне да върна.
Душата ми скимтя от болка, а тялото трепереше от изнемога,
но и когато нямах сили, аз сам кураж си давах: - Мога!…
Баща ми, за да ме изучи - приживе пари изхарчи много,
за да се гордее с мен. И ме благославя и се моли богу,
а днес разбирам, че науката с думи бащински не може
мъката ми да възпре и ръка на рамото ми тя да сложи.
Пътища в живота има много. Но кой е моя аз сега не знам.
Защо, защо в тази страна, господи, роден съм сам?

—————

*Валувар (Тирувалувар) - тамилски поет, автор на сборник с дидактически наставления, живял около І в. от н. е. Б. пр.

ПЕЙ, ПЕЙ ЗА МЕН!

Пей и в песни изгори
човешката несрета:
бедност, болести, пари
и в този огън сътвори
друг свят под небето.
Пей, поете!
С песни покажи ти път
към хоризонти нови
и песните да зазвънтят
като счупени окови
и правда в тях да свети!

Свят такъв за да създам
от радост и от ритъм,
към музата аз гледам ням
и с поглед плах я питам.
Но Майка Индия зове ме
напразно да не губя време
и шепти ми нощ и ден:
„ - Пей, пей за мен!”

И когато над всемира
облаци се скупчват гъсти
и небето се раздира
от мълниеносни пръсти,
думи искам да открия
за моя стих и таз стихия.
Но както капката се блъска
в прозореца ми и се пръска
и думите така умират
без да намерят с друга връзка,
защото аз съм им всемирът.

И без да искам - отведнъж,
аз ставам капка. После - дъжд.
Светкавично ръката бледа
мълнии по листа мята:
„Победа, Майчице! Победа!
Другото е дъжд и вятър!…”

Тези думи ги откърти
сърцето ми за кой ли път и
първите дъждовни капки
тупват в пепелта. И длапки
от тях се виждат още в нея
преди дъждът да се излее.
О, тези капки са амрита,
че в камъка искра е скрита
и в мълчанието - зов,
а светлината - с мрак покрита
и омразата - с любов!

Майко!
Това, кажи ми, кой ще може
да види и в стих да вложи
под тези мрачни небеса,
поетите ако не са?
Но пак и пак
Майка Индия отново
позова ме в тоя мрак
с омайно и познато слово,
което чувам нощ и ден:
“Пей, пей за мен!”