Субраманя Баради
Субраманя Баради, индийски поет, е роден на 11 декември 1882 г. в село Етаяпурам, окръг Тирунелвели, президентство Мадрас, Британска Индия. Още като дете участва в поетични съревнования при двора на тамилски княз и на единадесет години получава титлата «баради» («божество на красноречието»). От 1898 до 1902 г. пребивава във Варанаси, където учи хинди, санскрит и английски език. Завърнал се в Етаяпурам в 1902 г., работи в тамилския вестник «Свадешамитран» и създава в. «Индия», участвайки в национално-освободителното движение. След 1908 г. е принуден да напусне Британска Индия и да се пресели в индийския град Пондишери, намиращ се под властта на Франция. През 1910 г. се среща с Шри Ауробиндо, от когото възприема идеите на ведическия хуманизъм. В 1918 г. Баради се връща в Британска Индия и се заселва в Мадрас. Умира на 12 септември 1921 г. в резултат на нещастен случай: хвърля го на земята слон в храма на мадраския район Трипликан. Първите му два сборника със стихове излизат през 1908 г. Творчеството му включва патриотични, религиозни и социални стихотворения, стихотворна проза, романа «История на Чинашанкаран». Патриотичните му стихотворения са пропити от духа на свободна и единна Индия. Баради положително възприема новината за революцията от 1917 г. в Русия и призовава индийците към подобни промени на родна земя, отразявайки тези мисли в стихотворението «Нова Русия». Приближава устната реч към писмената, което оказва дълбоко влияние на тамилската литература. Вместо разпространения до него «чист тамилски» («шентамиж»), той пише на близкия до устната реч на обикновените хора език («кодунтамиж»). Творчеството му залага основите на тамилската поезия от ново време. В Индия е наричан махакави («велик поет»).
Публикации:
Поезия:
