Адам Шимйенчик

превод: Елка Няголова

***

Посветено на теб

Веднъж във годината
и жеравът губи перата си.
Тогава е гол и беззащитен.
В гората се скрива.
И жадният само го вижда.
До кладенеца ще го открие.

Спокойни птичи очи.
Вратът му е дълъг.
И кани ви да отпиете от кладенеца,
от ехото на кедровите води.

Преди да отпиете първата глътка,
ще видите себе си
в лист във водата.
В дълбините на кладенеца.
В светкавица от вечността.

Плискане. И тишина
в очакването на първо перо.
Макар да е зрял,
понякога е неопер?н.

А после
бездомникът уморен
ви дава вода.

В същността си е кран и геран,
не е само летеж и пера.

Той свежда се ниско
и загребва отдолу водата.