Педро Салинас

превод: Николай Тодоров

***
Земя и нищо повече.
Земя и нищо по-малко.
Да те насити.
Понеже на земята
нозете стъпват здраво,
а на нозете се възправя тяло.
На тялото е крепката глава,
на нея - прислоненото чело,
челото, чистата идея,
в нея:
утрото, ключът
- утро - на вечното.
Земя. Ни повече и ни по-малко
да те насити.

ПОСПРЯЛА

Как тръпне тази капка
от скорошния дъжд!
Поспряла е на лист от храст,
преди това обаче
е падала безвестно
от облак към земята…
И листът издължен
пресякъл този полет.

За чудо и за приказ!
Дали спасява нея от земята,
която жадно чака
три педи по-надолу?
Дали е само отдих,
отчаяно провесване
сред пътя, где високото
към ниското върви?
Дали пък този лист
зелено е преддверие,
самотно, късо, сладко
и мимолетно?

Понеже този свят
е разлюлян, не е живот
и сладко се отлага
единствено смъртта,
която не прощава.
Съдбата натежава
на връхчето на клона,
когато тежестта
на капка вече
склонила е листа -
почти се е предал.
Но ако има нещо смъртоносно,
което да притиска,
тогава има също нещо
зелено, да устоява.
И ако има нещо,
което към земята призовава,
тогава има нещо,
да тръпне и спасява.

Листът
огъва се, отстъпва
под тежкия товар
на толкова кристал от небесата…
Не се предава,
надига се отново
диамантна светлина сред висинето.

Умираш ли, живееш ли,
все има равновесие,
което да стъписва.
Еднакво тежки върху зелените везни.
Мълчание пречисто,
градина, която става сцена
на нова драма:
пролуката, деляща
живота и смъртта,
омаяла е цяла бездиханна утрин.
От страх не трепва нищо,
опасността е близо:
умира бистра капка.
Наоколо обаче това издига пак
вълни на упокой.

Сега какво?
Когато спре се някой лъх,
когато в храста не подхвръкне
жестока и нехайна птичка,
невинното дете когато в храста
не се провре, за да се скрие.

Когато слънцето, луната и звездите,
когато ветровете и светът замрат,
когато нищо, нищо се не случва
и настоящето се удължи до вечност,
тогава тази бистра капка
ще съществува много часове -
тъй дълги часове, дори без часове
и времена, и векове,
и все така е между
лимонено дръвче и облак,
спасена.