Кримчакските песни в творчеството на М. Ю. Лермонтов

Виктория Багинска

превод: Любомир Духлински

Известната приказка на Лермонтов „Ашик-Кериб” е намерена в документите на поета след смъртта му. Едва през 1846 г. се появява в печата в литературния алманах на В. A. Сологуб „Вчера и днес”. В продължение на 90 години ръкописът остава неизвестен и едва през 1936 г. постъпва в Института за световна литература от частната колекция на А. С. Голицин.

Изследователите се заинтересували от въпроса от фолклора на коя националност е взета тази приказка. В подзаглавието Сологуб е отбелязал: „Турска приказка”. Но през 1892 г. учителят Махмудбеков записва в Азербайджан, според думите на народния певец Орудж, историята на странстванията на Ашик-Кериб. Станало ясно, че текстът на Лермонтов е много близък до азербайджанската народна приказка.

Лермонтов очевидно го е записал от думите на някой планинец, който знае руски. Много думи звучат така, както ги произнасят азербайджанците. Поетът дава превода на тези думи. Aнa (майка), сaaз (балалайка), Рашид (смел), шинди гьорюрсез (скоро ще разберете, ще видите) и др. Ашик - влюбен, певец, поет, Кериб - чуждоземец, скитник, бедняк.

Изследователят Ираклий Андроников, следвайки тюрколога М. С. Михайлов потвърждава, че Лермонтов е чул приказката от устата на азербайджанец, макар да са намерени още няколко варианта на „Сказание за певеца Ашик-Кериб” и при други източни народи. Имената са изменени, мястото на действието не винаги съвпада, но канавата на сюжета е почти същият.

Налага се изводът, че приказката принадлежи на народите на Закавказието: Армения, Грузия, Азербайджан. Неслучайно в текста, записан от Лермонтов, са се отразили особеностите не само на азербайджанския, но и на арменския и грузинския фолклор.

Иска ми се да добавя, че приказката за Ашик-Кериб съществува и в Крим.

Нея я пеят (именно пеят, защото тя е песен) и кримчаки, и караими. Песента-приказка се състои от голям брой строфи, включително обръщение на майката към сина, на Ашик към майката, към любимата, на невестата към „непознатия” певец.

Песента съществува от незапомнени времена. Пяла ми я е майка ми Вера Петровна Гурджи, чувала съм я от устата на баба ми, 90-годишна старица, която още тогава казваше, че това е най-старинната песен, която знае. Сега майка ми щеше да е на 113 години (живя до 87, 5 години).

Тя беше позабравила много, когато пееше народни песни, а и аз в детството си не записвах и не ги запомнях. Едва като студентка, през далечната 1949 г., започнах да събирам фолклора на моя народ и да превеждам песните на руски език. И тогава разбрах, че имам един от вариантите на приказката, пленила Лермонтов с красотата и богатството на образи.

Песента на Ашик-Кериб (на кримчакски език звучи Гарип, а не Кериб) започва с обръщението на сина към майка му:

„Мамо! Аз в Тифлис
не мога да не ида!”

И старата майка умолява сина си:

„Не тръгвай, синко, не ходи:
вода дълбока, труден път,
ако заради дълговете тръгнеш.”

В нашата песен Ашик-Кериб заминава от Таврия в Тифлис:

„И тука Бог ще ти помогне.
Седем години са дълъг срок -
о, много дълъг срок.
Не тръгвай, сине, не ходи…
Не тръгвай, сине, не ходи,
Не карай старата си майка
сълзи да лее.
Не сковавай сърцето ми
навеки в черна горест!
Не тръгвай, сине, не ходи,
Не ме прави нещастна…”

В текста на Лермонтов приказката започва с разказ за богат турчин и дъщеря му Магул-Мегери, в която се влюбва бедният певец Ашик-Кериб. Заради любимата си той отива в Тифлис за 7 години, за да се сдобие с богатство.

„Дълго вървяха те (Ашик-Кериб и неговият другар-съперник заедно), накрая видяха река пред себе си. Нито мост, нито брод … ” - при Лермонтов. По-нататък Ашик-Кериб преплува през реката, а Куршуд-бек се втурва обратно с вещите на другаря си, за да измами невестата и майка му, обявявайки смъртта на Кериб.

В песента на кримчаките Ашик пее така:

„Дълго вървях. И моят път
доведе ме при тебе, о, Ераз река!
Почакай, спри водите си,
нека Ашик да премине,
сърцето на когото
изгаря от любовен огън…
Поспри, Ераз река, за да премина!
Беден съм аз, но не ме прави
и да съм нещастен.
Не давай на врага
да прегради и моя път…
Търпелив, силен и издръжлив съм,
но спри за миг,
о, Ераз-река.
И дай ми да премина!”

На кримчакски език песента звучи така:

„Гитме, огулум, гитме,
анен аглетме.
Аглетип-аглетип, каре баглетме…
Оо-ф-оф-оф!”

По-нататък в приказката на Лермонтов четем за това как „скитникът спечелил любовта на пашата с песните си, станал известен певец, славата му се разнесла навсякъде”.

Забогателият Ашик-Кериб забравил за невестата си и когато наближил краят на седемгодишният срок, той си спомнил за Магул-Мегери, когато видял златното блюдо, изпратено му от нея. Отчаяният юноша искал да се хвърли от скалата.

В народната песен на кримчаките се говори за неговия копнеж по родината, за любовта към майка му, заради която той бърза към дома:

„Колкото и да са красиви,
колкото и да са красноречиви
на певеца думите,
те нямат власт над мене,
такава сила,
както думите на бедната ми майка,
които пронизаха като стрели
сърцето ми.
Нима има по-силни думи
от майчините!
Спри, Ераз река, водите си,
нека да премина!
Продадох градини и лозя,
загубих всичко,
разпръсна се богатството ми.
Денят вече не е моят ден,
вече не е моя и нощта.
Бързам при майка и сестра,
верен Гарип,
да бъда пак със тях.
Така че спри, Ераз река,
остави ме да премина!”

Светецът Хадерлиаз помага на Ашик-Кериб да стигне до дома си за един ден (според текста на Лермонтов). Майката не познала сина си по гласа. Старицата била ослепяла от мъка.

Тя едва се съгласява да даде на младия мъж сааза (музикален инструмент) на сина си за една нощ и Ашик-Кериб отива на сватбата на Магул-Мегери. Тя седи зад завеса и държи кинжал и отрова: не иска да стане съпруга на нелюбим човек.

В кримчакската песен Ашик пее на невестата:

„Не се показах на сестра си,
нито пък на мама,
аз, бедният влюбен.
Пристигнах като гост
във твойта юрта.
Ще се жертвам за теб,
за твоята безкрайна горест,
ще се жертвам
за цялото ти същество!
Защо ти тъжно плачеш
и лееш горестни сълзи,
зовейки непрестанно:
„Върни се, о, върни се!”

А невестата му отвръща:

„Сред своите приятелки
щастлива бях и пъргава,
но ме хванаха
в прекрасната градина,
продадоха роклята ми
на търговеца почти без пари.
А мен самата тука,
зад завесата ме сложиха.
Оттогава само плача,
а и защо ли да не плача -
за твоето завръщане,
о, непознат търговецо.
Ти заби в сърцето ми
кинжала на песента си”.

В приказката на Лермонтов Ашик пее за своето необикновено бързо завръщане:

„Създателят дал на Ашик крила и той долетял на сватбата на Магул-Мегери”. И тогава невестата познала гласа на своя възлюбен.

В песента се пее:

„Крадешком поглеждаш
под сватбеното було.
Повярвала си, че Гарип е мъртъв.
Ти правиш сватба,
но не е умрял Ашик, той жив е,
твоят Гарип се завърна!”

Очевидно песента има много повече строфи. В крайна сметка приказката на поета завършва с изцелението на майка му от слепотата и сватбата на певеца.

По този начин може да се предположи, че песента Ашик-Кериб, която съществува в Крим, е един от многото варианти на азербайджанската приказка, записана от Лермонтов.

Един от най-старите кримчаки, живели в Крим, Захарий Яковлевич Борохов, ми даде няколко кримчакски песни. Сред тях намерих друга версия на песента на Ашик-Кериб. Това е много популярна песен. В Керч тя и сега се пее.

И в нея темата за раздялата на сина с майката повтаря темата на песента за Ашик-Кериб. Сред народа така я и наричат: „Песента на Ашик-Кериб”.

Имам още една песен, свързана с фолклора, използван от М. Ю. Лермонтов в „Демон” - песента за момичето, женихът на което умира в деня на сватбата. Тя се нарича „Уян, Алим!” („Събуди се, Алим”).

Голямо значение при преработването на по-ранните пет редакции на поемата на М. Ю. Лермонтов „Демон” има запознаването на поета с грузинския фолклор. Една от песните е легендата за любовта на Гуда, древния дух на планините, към красивата Нино.

За това разказва на читателите в книгата си „Лермонтов в Грузия” известният лермонтов изследовател Ираклий Андроников.

В същата книга писателят посочва друг източник на грузинско устно изкуство, използван от Лермонтов в работата му върху поемата „Демон”. Това е песен за смъртта на младоженеца в деня на сватбата му.

„По военно-грузинския път, в районите на Казбек и Пасанури, в горното течение на Арагви, където е записана легендата за духа и до днес е необичайно популярна стара народна песен за това как младоженецът загива в деня на сватбата от случаен изстрел.”

Песента се пее от Глах, който случайно убива младоженеца. Ираклий Андроников цитира откъси от песента. Ето няколко стиха от тази песен:

„Каза Глах: „Бъди проклет,
ден на моето рождение…
Всяко утро носи ми тъга.
Чух плача над младоженеца,
видях и непосилна болка…”

По-нататък авторът на книгата дава още няколко версии на грузински оплаквателни песни за младоженеца, песни, изпълнявани по време на сенокос:

„На кого му се е случвало да види
едно момиче да идва без младоженец.
Младоженецът лежи, политнал е назад,
а го гледаш - млад и силен…”

Същата е темата и в народната песен „Имамазеда, товманзеда”:

„… Тъст и зет отидоха в гората,
сгодени бяха вече младите.
Младият мъж стреля и уби елен.
а тъстът застреля младоженеца …”

В песента „Смъртта на Сухлай” също се говори за смъртта на младоженеца. Следователно в Грузия съществуват оплаквателни песни в различни версии.

Към всичко това бих искала да добавя, че кримчаките, коренното население на Крим, също имат песен на тази тема. Тя е много популярна и по дълбочина на трагизма не отстъпва на грузинските. Нарича се „Уян, Алим!” („Събуди се, Алим”).

Тя съществува сред хората от векове, предава се от уста на уста и вълнува и наранява душата на много поколения кримчаки.

Както е известно, булката трябва да седи скрита под булото. Дори на сватбата тя няма веднага да види младоженеца и да му покаже лицето си. Самият той, в подходящия момент според обреда, трябва да отхвърли булото, под което неговата годеница седи в неподвижно очакване. Понякога момичето поглежда крадешком изпод булото. Песента казва:

„Погледна веднъж, погледна отново -
стеснява се да плаче.
Повдигна воала
захвърлен настрани.
Събуди се, Алим! Алим!
Няма ли да трепнеш,
нежни ми приятелю?”

И по-нататък:

„Вижте колко е красиво тук:
цъфтят дюлите и сливите.
Всички щастлива ме наричат…
Събуди се, Алим! Алим!
Защо мълчиш,
защо си неподвижен?
На поляната пред къщата
веселата сватба продължава.
Отдавна ни завиждаха…
Събуди се, Алим! Алим!
Защо мълчиш,
защо си неподвижен?
Във двора има сватба.
Иска ми се диво да крещя:
„Спрете се! За Бога!”
Събуди се, Алим! Алим!
Защо мълчиш,
защо си неподвижен!

Шестокласниците, с които имах среща, притихнали, с широко отворени очи слушат приказката „Ашик-Кериб”, записана от Лермонтов, очевидно от думите на някой планинец.

И как съм щастлива сега, че мога да им покажа песента на Ашик-Кериб, която записах от майка си!

Тогава, в ранната си младост, не разбрах веднага, че имам един от вариантите на приказката, пленила поета със своята красота, богатство от образи, приказка, която той така и не успял да обработи, редактира и издаде.

Ако Лермонтов беше чул приказката „Ашик-Кериб” в поетична версия, той със сигурност щеше да я напише като песен.

Поетът, който толкова дълбоко обичаше и разбираше творчеството не само на руския народ, но и на националните малцинства, би направил песента на Ашик-Кериб безсмъртна.

Както неговата казашка приспивна песен, чута от Лермонтов в село Червлонная, се завръща при гребенските казаци, става любима народна песен и се разпространява в устното битие на север и юг.

Самият Лермонтов е запленен от една далечна приспивна песен, за която (колко горчиво ни е да четем за нея сега!) петнадесетгодишното момче пише следните редове:

„Когато бях на три години, имаше една песен, от която плачех: сега не мога да си я спомня, но съм сигурен, че ако сега я чул, тя ще да предизвика предишното си въздействие. Пееше ми я покойната ми майка”.