Виктория Илинична Багинска (Виктория Илинична Багинская, по баща Гурджи), съветска и руска писателка, педагожка, събирач на песни и фолклор на кримчаките, една от последните живи носители на кримчакската реч и език, е родена на 30 юни 1926 г. в Краснодар, СССР. Кримчаките са малка част от тюркоезичните групи, пръснати в Южна Русия. В тези дни те наброяват не повече от 2000 души, главно в Керч и Краснодарска област. Тя е родена в семейството на кримчаките Иля Яковлевич и Вера Петровна Гурджи, преселили се от Керч в Краснодар през гладната 1921 г. През 1974 г. е поканена да сътрудничи на в. „Учителски вестник” като победител на Всесъюзния литературен конкурс за очерци под наслов „Учителите на нашите дни”, посветен на 50-годишнината на вестника. Статията на Багинская за нестандартните уроци, начините и методите на възпитание, очерците, новелите й и до днес се печатат в „Учителски вестник”. Публикувани са повече от 250 нейни статии във всесъюзния и местния печат: в списанията „Литературата в училище”, „Уроците на литературата”, „Семейство и училище”, „Дружба между народите”, „Съветска жена” (по-късно „Светът на жените”), „Природа и човек”, „Наука и живот” и много други; в централните вестници „Учителски вестник”, „Правда”, „Сирена” и други издания. В. Багинска е лауреат на пет литературни конкурса за очерк: международни (две първи и една трета награда) и всесъюзни (първа и трета награда). Седемте души в семейство Гурджи, живеещи далече от Крим, в къщи говорели по кримчакски, знаели кримчакски песни, пазели кримчакските пословици и поговорки, притчи, предания, не забравяли обичаите и традициите на своя все по-оредяващ народ. В началото на 1960 г. Багинска изпраща в Държавния етнографски музей на СССР 12 народни песни, преведени от нея на руски език. Същата година е приета за член на съвета за съдействие на музея. През 1983 г. във в. „Правда” излиза нейната статия „Завръщам се към извора”, където тя за пръв път разказва за своя народ и за необходимостта да се съхрани народното творчество на кримчаките. Багинска събира 100 песни, 230 пословици, притчи, приказки и поговорки, превежда ги на руски език, но така и не успява да ги издаде в течение на няколко десетки години. Едва през 2003 г. тя, с помощта на съпруга си и своите синове, успява да издаде за своя сметка 100 екземпляра от сборника „Народни песни и пословици на кримчаките”. Багинская превежда подборка от стихове на А. С. Пушкин и М. Ю. Лермонтов на кримчакски, но те така и не виждат бял свят, освен част от тях в периодичния печат. Освен събирателска дейност и преводи, Багинская пише и свои стихове, разкази и новели. Стихотворният цикъл „Моят зелен кораб” излиза във в. „Учителски вестник”, а първата й стихосбирка „На добър път” излиза през 1965 г. Заедно със сина си, поета Андрей Багински, издават много интересна стихосбирка - „Поетичен дуел”, разговор между майка и син в стихове. Посмъртно нейни родственици и почитатели подготвят и издават сборника „Животът е суров изпит” със стихове и проза. В литературните жанрове се специализира в научно-фантастичната поезия и новели - „Контакт”, „Зов” и др. След „Народни песни и пословици на кримчаките”, през 2005 г. излиза от печат и нейното изследване за А. С. Пушкин с превод на кримчакски език на стихове на великия поет. Освен изследовател и литератор, Виктория Багинска е отличен художник. Тя рисува прекрасни миниатюрни копия на картини на Ив. К. Айвазовски, илюстрира произведения на писатели-фантасти (А. Н. Толстой - „Аелита”, А. Р. Беляев - „Човекът-амфибия” и други). Виктория Багинска напуска този свят на 7 януари 2012 г. в Краснодар.

Публикации:

Публицистика:

ПЕСЕНТА НА АШИК-КЕРИБ/ превод: Любомир Духлински/ брой 159 юни 2023