Мирослав Флориан

превод: Вътьо Раковски

Когато хладен дъжд валеше
и беше влажна Чехия като гора,
копнение по тебе ме гнетеше,
Мораво южна, слънчева, добра.

По слънцето ламтя, то сладки
огньове пали в гроздето, гори
в момичетата, в техните забрадки,
събужда дивите цимбали то дори.

Не вярвах все, че много бързо
ще бъда там в нечакан час.
И мама гледаше през светли сълзи
как с черен куфар ида аз.

Войнишка служба! Студ, валеше
и вятър бръскаше в очите мраз.
Щом слънцето в мъглата се таеше,
в човешките сърца го виждах аз.