Екатерина Литвинова

превод: Елка Няголова

НА ПРАГА НА ВОЙНАТА

Само пътните нишки.
А и глухата глъчка на гарвани.
Под нозете въздиша
и изтича мръсно-сивата гара.

Трепна поглед наблизо.
Изръмжа рог един надалече.
Преобърна се изгревът,
сякаш в езерото изтече…

Светлините наоколо бързаха
покрай пътищата нелесни.
- Ти опитай се да се завърнеш!
Мили мой, моля те, оцелей!

Ешелонът със рев отзвучава.
Само стоновете се чуват.
Но остана момиче печално -
само на войната пред чумата.

1984 г.

——————————

НА ПОРОГЕ ВОЙНЫ

Только нити дорог.
Только гомон ворон.
Уплывёт из-под ног
Грязно-серый перрон.

Взвизгнет дальний гудок,
Дрогнет пристальный взгляд.
Опрокинут восток
На озёрную гладь.

Заметались огни
Возле шатких путей.
- Постарайся… Вернись…
Милый, выжить сумей!

Отгрохочет состав,
Только всхлипы слышны…
Плачет девочка, встав
На пороге войны.

1984 г.