Екатерина Петровна Литвинова, руска поетеса, е родена на 23 ноември 1962 г. в семейството на Пьотр Литвинов, воювал като морски сапьор по време на Великата Отечествена война и починал на 47 г. Прабаба й е близка до царското семейство. Дядо й завършва медицина в Англия и работи дълги години заедно с големия руски учен Сергей Петрович Боткин - един от основателите на съвременната руска медицина. Баба й е родена в Петербург, макар че дълги години живее в Донецк. През 1918 г., когато загива цялото й семейство, я спасява отец Йоан Кронщадски, който години преди това й го предсказва. По-късно по чудо оцелява с малки деца на ръце, когато през 1937 г. изпращат мъжа й в лагер в Соловки, при климат, в който малцина оцеляват - там дядо й, лекарят, е ръкоположен за свещеник. Майката на поетесата, учителка по руски език и литература, умира пет години след съпруга си, роднините изгонват 18-годишната Екатерина от дома й. Оттогава потесата цял живот се скита - наема квартири, мести се повече от 30 пъти (тетрадките й със стихове се губят неведнъж). Работи по семейна традиция като лекар - занимава се с хирургия, травматология, мануална терапия с масаж, лекува по своя методика трудни случаи на аутизъм и церебрален паралич, в свободното си време се грижи за тежкоболни - без заплащане. Рисува, пее, има награди в конкурс на бардове. Екатерина Литвинова е живяла в Донецк. Пее в църковния хор (кръстникът й е свещеник), дори ръководи детско неделно училище. Изключително посветена на Православието. Пише духовна, философска, любовна, пейзажна лирика, както и проза. В конкурса „Православна Русия” е удостоена с най-високата награда за стихотворението си „Велики петък”. Погребва всички свои близки. Прекарва инсулт и тежка операция, на 47 г. става инвалид, в дома за инвалиди не я приемат, тъй като няма кой да оформи документите й, а самата Екатерина не може да ходи. През последните си години е тежко болна, няма пари за квартира, живее в къщата-развалина на своя кръстник, накрая в местната болница й поставят неправилна диагноза. Поетесата запазва високо разположение на духа до смъртта си и вяра в Бога. Отива си от този свят на 5 декември 2012 г., едва 50-годишна. Посмъртно е издадена книгата й „Полеты за облака” (Донецк. Друкарский двор Олега Фёдорова, 2019 г., 248 стр.). Има син - Юрий.

Публикации:

Поезия:

НА ПРАГА НА ВОЙНАТА/ превод: Елка Няголова/ брой 159 юни 2023