Тургай Фишекчи

превод: Ахмет Емин Атасой

БЕЗПТИЧИЕ

В памет на Саит Фаик *

Няма място даже и за птиците вече
Щъркелите не могат да намерят оставените от тях села

Киселинни дъждове заляха всичко
Не останаха места за лястовичи гнезда,
Нито пък градивен материал от влажен пръст
Откакто не пият жизнен сок
Дънерите на асмите заприличаха на кафяв кръст
Промени се цвета на чайките в петролните морета
Тези крилати пирати откъде да знаят, че
Отровената от метала риба е единствената им плячка.

А някога ние къщички правехме за птиците и ги слагахме
По прозорците, на покривите и в градините
Бяхме привикнали с техните гласове
Какво стана, че се отдалечихме от птиците
Всъщност безптичието не ви ли напомня малко за безчовечието?

————

* Саит Фаик Абасъянък (1906-1954), турски писател, майстор на късия разказ.

НЕ МЕ ПИТАЙ

Не ме питай кой съм
и откъде съм дошъл тук,
откога са червените облаци
в очите ми не ме питай.

Разбира се, че има доста
необясними неща в миналото,
сигурно съм ял краденото грозде
облягайки се на синьото небе.

Не ме питай кой съм,
на колко съм години и какво работя?
Кажи само „Обичаш ли ме!”
И друго нищичко не питай.