Джойс Кери

превод: Любомир Духлински

Из сборника „Пролетна песен” (1960)

Тютин, баща на три деца, след шестнадесет години брак се събра със секретарката си, осемнадесетгодишната Филис, и поиска развод. Съпругата му, Клеър, разумна жена, веднага се покори на съдбата.

- Ако мислиш, че трябва да се разделим, - каза тя тъжно, но без никаква горчивина, - няма какво да се направи по въпроса. Глупаво е да те държат насила. Само ще ме мразиш и никой няма да се почувства по-добре.

Но когато новината за планираното събитие стигна до свекървата в далечен Йоркшир, тя веднага избухна в писмо, че е ужасно и гнусно и няма да го толерира. Старата госпожа Бир беше вдовица на свещеник, нисичка, силна, с тежка челюст и червено лице, много свадливо и гневно лице. Вярно, в нея, разбира се, имаше и нещо жалко. Избледнелите очи веднага издаваха, че възрастната жена отдавна се е досетила, че днес не е нужна на никого.

Подобни лица срещаш при секундантите и сред публиката на боксовите мачове, те са прекарали целия си живот на ринга и край ринга, не са постигнали нищо, освен непрекъснати нокаути, но не напускат играта - правят залози, шепнат съвети или са слагани в спаринг под юмруците на изгряваща звезда.

Зет й се отнасяше шеговито с нея, освен ако не го докарваше Бог знае до какво състояние с внезапните си набези и нелепи наставления. Всеки път, например, когато се роди дете, тя се заседяваше в къщата и буквално се бъркаше във всичко - нареждаше, не искаше да слуша никого и се караше с всички, започвайки от лекаря и свършвайки с временната бавачка.

Е, с този развод тя просто надмина себе си. Изглежда, че Клеър й беше обяснила всичко в писмо, но не, тя се втурна без предупреждение, втурна се в кабинета на Тютин и - право на масата с чадъра напред:

- Какви са тези глупости с развода?

И при това в присъствието на секретарката, която пишеше под диктовка, не Филис, разбира се, Филис вече не беше секретарка. Положението на бъдеща госпожа Тютин я задължаваше. Тя се премести в хубав апартамент в нова къща в Мейфеър и се захвана с покупки. Новата секретарка се беше издигнала от простите машинописки, тя беше петдесетгодишна вдовица - мисис Бейтмън - която имаше черни мустаци и с основание ги  подстригваше. Филис смяташе, че може да й се има доверие.

Но все пак Тютин не искаше да обсъжда такива деликатни въпроси пред нея. Той отвори уста да я помоли да излезе, но без успех, госпожа Бир мушна с чадъра си по масата и се разкрещя:

- Разводът няма да стане!

- Мамичко, успокойте се, обсъдихме всичко с Клеър и стигнахме до общото заключение, че така не може да се продължава.

- Много дори може! Ще се наложи - и прекрасно ще продължите!

Мисис Бейтмън все още държеше бележника; след това тя изпусна писалката си. Тютин, добродушен човек, не издържаше да се кара с никого, взе се в ръце и каза:

- Разбира се, всичко е толкова просто.

Франк Тютин беше добродушен, хуманен човек. Ужасно го нервираха семейните неприятности. Той съзнаваше колко е измъчена жена му, съзнаваше, че всичко това може да се отрази и на децата. Той просто трепереше, но казваше, че разпадането на семейството няма да им се отрази. Той много отговорно се отнасяше към развода.

С часове се съветваше с Клеър, претегляйки всички „за” и „против” - чувствата на Клеър, собствените си чувства, чувствата на децата, чувствата на Филис и правото на всеки на внимателен подход. Отначало понякога просто се губеше, съмняваше се, че разводът може да реши нещо. Но после се успокои; дребните детайли отстъпиха пред основните принципи - оказа се, първо, че ако родителите не се разбират, а останат заедно, както обясни на Франк психиатърът, с когото той лично се консултира, това е по-лошо за децата, отколкото да живеят с единия или другия родител, изцяло отдаден на възпитанието им след развода; второ, че обстановката у дома с всеки изминал ден става за Тютин все по-тежка, ненормална, непоносима; по-нататък, че единственото невинно създание, бедната малка Филис, не бива да се обижда; и накрая, Франк и Клеър имаха дълги години щастие зад гърба си и това не можеше да продължава вечно.

Клеър оправда всички очаквания на Франк през тези трудни дни. Като умна и фина жена, тя дълбоко го разбираше. Клеър удивително добре прие Филис, толкова млада, загрижена, объркана, влюбена до безумие. И когато Клеър се съгласи на скромна финансова подкрепа и разреши на Тютин да вижда децата по всяко време, тази госпожа Бир нахлу като някакво допотопно чудовище, удивително дебелокожа, рязка, безчувствена. Нахлу и го нарече егоист.

Всъщност не можеше да има претенции към нещастната старица. Тя беше израснала в онази сурова, груба епоха, когато дори не са чували за психология, когато моралните критерии били буквално изхвърлени като плява, когато хората са били разделени само на добри и лоши и са познавали един-единствен вид брак без никакви усложнения, с изключение на характера на готвача, развалената канализация и в краен случай месечните сметки.

Беше решил да не обръща внимание на госпожа Бир, но тогава усети, че нещо не е наред със стомаха му. Какво е това? Отново разстройство. В самото начало на този кошмарен период той вече имаше стомашно разстройство. Клеър беше много притеснена за него, извика лекар, лекарят каза, че изобщо не трябва да се тревожи. Но как да не се тревожиш? Не е направен от камък. Отново неприятности, тежки неприятности. Старицата навярно вече се е виждала с Клеър. И малко ли й е наговорила! Клеър, разбира се, не я приема на сериозно, но е привързана към майка си. А госпожа Бир никога не се беше държала толкова невъзможно. Стомахът му напълно се сви; внезапно скочи и се втурна към къщи. Гонеше колата ужасно бързо, два пъти мина на червено. По някаква причина му хрумна, че Клеър е взела децата и си е тръгнала. Той влетя в къщата като изстрелян от оръдие.

О, слава богу! Клеър, както винаги, седеше в ъгъла на хола със сметките. Тя вдигна кротък, леко озадачен поглед към него, изчерви се и попита:

- Какво се е случило? За какво ти трябвам?

- Не, скъпа - пое си въздух Тютин и се стегна. - Няма нищо. Между другото, майка ти е в града. Наскоро се отби на работата при мен.

- Да, тя беше и тук.

- О, мога да си представя, тя разбира се, ти нарисува какъв долен егоист съм.

Клеър мълчеше. Тютин най-после избухна:

- Егоист, нищожество, мамино синче!

- Е, мама всъщност е доста…

- Значи смяташ, че съм долен егоист?

- Разбира се, че не, Франк, ти знаеш. Ти от самото начало прояви чувствителност. Опита се да не обидиш никого.

- Да, но най-вече себе си, маминото синче.

- Това пък защо? Аз нищо такова…

- И все пак не си спорила с нея.

- Мама е в ужасно състояние.

Но Франк познаваше своята Клеър. Той забеляза кога тя се почувства поне малко неспокойна и предположи, че не е съвсем готова да признае пълната липса на егоизъм в мотивите му.

Всъщност той не отрече, че е изхождал отчасти от личните си интереси. Но Клеър също запази своите. Някой друг може би, но той нямаше да я осъди. А как иначе? Това би било предизвикателство към съвременните морални изисквания; сега просто не е обичайно да се пренебрегва психическото здраве, това е като елементарната хигиена. Всеки, който действа в противоречие с общоприетите принципи, който не се грижи за своето морално състояние, както за физическото си състояние, по същество е глупак и в добавка егоист. Човек е длъжен да се грижи за себе си не само заради себе си, но и за доброто на близките си, и ето че никой, освен него, не знае неговите вътрешни насъщни терзания.

Те с Клеър отдавна се бяха съгласили, че нищо от това нямаше да се случи, ако не беше Филис. И сега въпросът е решен - той не може да я загуби, това е немислимо. Тя го обожава. Горкото момиче не можеше да диша без него. На шест, слава богу, десетки години го посети ново, трепетно чувство и озари целия му живот.

Дори беше забравил какво е това любов, докато не се появи Филис. И сега беше намерил втора младост, още по-добра, по-красива от първата, защото сега се беше научил да цени щастието си.

И каза на Клеър с остър, почти заплашителен тон:

- Е, виждам, че те е обработила, но не ме интересува какво мислиш за мен. Имай предвид, ако не ми дадеш развод, просто ще си тръгна - Филис, бедничката, е готова на всичко.

- Какви ги приказваш, ще ти дам развод. Мама е тази, която не разбира от… е, модерни възгледи.

Тютин дори не й благодари. Беше напълно разочарован от Клеър. Разбира се, тя до голяма степен споделяше мнението на майка си. Шестнадесет години щастлив брак му се струваха години на тежка измама. Беше ужасно разстроен. Мисълта, че Клеър го е гледала критично през цялото време, беше непоносима. Повече не можеше да остане в тази къща.

Той изскочи на улицата и хукна към Филис. Внезапно се уплаши дали непоносимата тъща вече не е била и при нея и сега трябваше на всяка цена да премахне и най-малката възможност за кавга с Филис заради дребното разногласие относно покупката на палто от норка. Филис смяташе, че на бъдещата госпожа Тютин й е крайно необходимо палто от норка. Тютин не беше напълно убеден в това.

Той се сблъска с госпожа Бир на вратата. Филис беше в ужасно състояние. Почервеняла, разплакана, възбудена и дори, трябва да се признае, несправедлива. Тя, например, го нападна. Защо насочи тази стара пачавра към нея? Половин час тя се беше залепила тук, щеше да стърчи повече, ако той не беше притичал, крещеше й буквално като на улично момиче. Този номер няма да мине!

- Минутка, Фил, дори не знаех, че тя се кани да дойде в Лондон.

- Тогава откъде е взела адреса?

- Вероятно в службата.

- Ами да, винаги нямаш нищо общо с това… Е, какво зяпаш? Направи нещо. Наричат ме курва! Тя каза, че само за това съм те хванала, че предницата ти е слаба!

- Не обръщай внимание, тя е просто една стара ду…

- Да, не обръщай! - изкрещя Филис. Тя се приближи към него със сгърчени пръсти. - Ъъъ, стар, дебел идиот…

Беше ужасно неприятна секунда, когато той си помисли, че тя ще започне да го драска. Но тя не го направи, вероятно се страхуваше да не си счупи нокът; само изкрещя отново и избухна в истерия.

После дори палтото от норка не й се стори достатъчно обезщетение за щетите, причинени от тъщата на Тютин.

Филис много тънко чувстваше своите права. Тя неведнъж попита Тютин, съгласен ли е, че живеят в свободна държава и той горещо се съгласяваше. Той не забрави тези ужасни думи - „стар, дебел идиот”. Страхуваше се да не обиди отново Филис. В душата му се прокрадна сянка на съмнение в тяхното бъдещото блаженство с това очарователно дете.

Вярно, той не промени плановете си. Самочувствието не му позволи да се примири с коварната Клеър.

А Клеър се оказа човек на думата. Двамата подадоха молба за развод и госпожа Бир трябваше да се прибере вкъщи с празни ръце, в бърлогата й в северните гори. Три седмици по-късно, преди делото да влезе в съда, Филис се запознава с млад асистент режисьор, който обеща да я направи филмова звезда. Отидоха в Италия с мебелите на Тютин и наеха къща точно до любимото филмово студио на асистент режисьора срещу палтото от норка.

Тютин не се върна при Клеър; взаимното разбирателство беше подкопано. Вече нямаше солидна основа за душевна близост, а без взаимно доверие отношенията стават измъчени, обтегнати; бракът се превръща във фарс. Клеър сама дойде при него с признание. В крайна сметка тя успя да го убеди, че е необходимо да се грижи за него след тази ужасна катастрофа.

Той беше напълно разбит. Страхуваше се да гледа хората в очите, не се виждаше с никого. Пренебрегна разходките и ядеше твърде много. Целият посивя, изведнъж се отпусна, развали фигурата си, приличаше на някакъв възрастен дебелак. Но благодарение на грижите на Клеър сънят и храносмилането му постепенно се подобриха.

Всичко това беше преди седем години. Наскоро един гост, нов познат, след като прекара уикенда с тях, поздрави Тютин за това, че има такова щастливо семейство, очарователна съпруга и прекрасни деца. И в пиянско ентусиазирано писмо благодари за незаличимото впечатление.

Младежът явно се целеше във фирмата на Тютин и искаше да му се подмаже. Тютин само се забавляваше с комплиментите му. Но изведнъж осъзна, че в тях има известна доза истина.

В крайна сметка щастието му се състоеше главно в домашния живот и той със сигурност имаше щастие. Как и кога всичко започна да се възстановява, не можеше да каже. Не беше го забелязал. Той изобщо нищо не забелязваше. Тук нямаше романтика, нямаше трепет. Нищо като мечтите на булка и младоженец, вечен меден месец с луксозни вечери за разнообразие и завистта на приятелите; като цяло, напротив, всичко беше приетото, обичайното, простото, обикновеното, когато привързаността се разбира от само себе си, а страстните импулси са излишни и дори никому ненужни. Е, вечер може да са необходими, но това е скучно нещо, загуба на време, като цяло, в ущърб на семейния баланс, спокойствие и щастие.

Може би Тютин успешно се справи с най-важната задача - изграждането на семейство. Колко фино изгради връзката си с Клеър, за да може съвместният им живот да продължи.

Е, веднъж видя Филис в един филм, в роля извън службата. Това се случваше в нощен клуб, тя беше домакинята - той замръзна, сърцето му биеше по-бързо, мислеше си: „Сега можеше да бъда неин съпруг и да живея като всички тези пияници”. Той потрепери от глава до пети, а душата му беше обзета от безкрайно облекчение. Той благодари на щастливата си звезда, че се е отървал толкова лесно.

Госпожа Бир чукна седемдесет и осем, прегърби се, стана мършава старица, а личицето й сега е малко, като на бебе. Бузите вече не горят сърдито, а издават руменината на загоряло селско дете, не треперят като на бит, но заядлив мопс, а отразяват някакво кротко недоумение. Повдигнатите вежди, сбръчканото чело и стиснатите устни сякаш питат: „А защо младите са толкова слепи и глупави, всички полудяха, какво ще бъде по-нататък?”

В Лондон идва рядко и не се меси на никого. Тютинови я приласкават, нищо не й отказват; тя реди все повече и повече пасианси. Само веднъж, след като целуна децата за лека нощ и, очевидно, твърде весела, защото успя да нареди пасианс два пъти подред, тя измърмори нещо на Франк, че ето, пак всичко отново е наред, след като той изостави идеята си за развод. Франк дори потръпва, напълно беше забравил нейните шегички. Но тя вече подреждаше картите отново и по изражението на лицето и дори по жестовете й той забелязва, че е много доволна от себе си. Като че се наслаждава на победата.

Това беше странно и обидно за Франк, той просто беше изумен. Наистина ли нещастната старица си е втълпила в главата, че идеите й имат нещо общо със „запазването на семейството” - все пак тя със сигурност го нарича така? Нима тя сериозно си въобразява, че хората не са се променили през последните петдесет години и не може да разбере, че представите на нейните връстници в края на века, когато все още нямаше и помен от психология, сега са малко донякъде остарели? Има ли дори най-малка представа за комплексите, с които тя и Клеър трябваше да се справят, за чисто индивидуални мотиви, изобщо за задачите, за които нейната допотопна морална елементарност е подходяща като гаечен ключ за часовникар?

Възрастната жена продължава да размества картите и Франк дори се изкуши да й каже, че е напълно несъгласен с нея по въпроса за развода, но след това си помисли: „Остави я да се утешава с илюзии, бедната”.

Госпожа Бир постави червена десетка на черно вале, разкри асо, вдигна поглед и улови погледа на Франк. Тя се усмихна и кимна с откровено тържество.

Франк й се усмихна като на дете, живеещо в света на фантазията.