Джойс Кери (Joyce Cary) - Артър Джойс Лунел Кери (Arthur Joyce Lunel Cary), ирландски писател и художник, е роден на 7 декември 1888 г. в град Дери, графство Лондондери, Северна Ирландия, в семейството на Артър Кери, инженер, и Шарлот Джойс, дъщеря на банкер. Здравето му като дете е лошо, страда от астма и е почти сляп с едното око, заради което носи монокъл. Учи в „Клифтън Колидж” в Бристъл. В този период решава да стане художник и през 1906 г. пътува до Париж, а след това учи рисуване и история на изкуството в Единбург. Разбирайки, че не успява в рисуването, се насочва към литературата. Започва да пише поезия и постъпва в „Тринити Колидж” в Оксфорд, където в периода 1909 - 1912 г. учи право. Получава степен бакалавър, а след това и магистър по хуманитарни науки, но и ученето не го привлича особено и напуска университета. Търсейки приключения, през 1912 г. заминава за Кралство Черна гора и служи в Червения кръст по време на Балканските войни. Следващата година се включва в нигерийската колониална служба и по време на Първата световна война служи в нигерийски полк, сражавайки се с германците в тяхната колония Камерун. През 1916 г. е ранен в битката при планината Мора и се връща в Англия в отпуск. Жени се за Гъртруд Огливи и три месеца по-късно се връща в Нигерия, оставяйки я бременна с първото им дете. Впоследствие им се раждат трима синове, включително композитора Тристрам Кери. От 1917 г. служи като колониален офицер, заемайки различни длъжности. През 1920 г. няколко от разказите му, които пише в Африка, са публикувани в американското списание „The Saturday Evening Post” под псевдонима Томас Джойс. Напуска службата в Нигерия и се насочи към писателска кариера. Африканският му опит впоследствие намира отражение в една от ранните му работи - романа „Господин Джонсън”. След войната живее в Западна Африка, а в края на 1920 г. поради здравословни причини окончателно се връща в Англия. Съпругата му Гъртруд умира от рак през 1949 г. Същата година е издаден и романът му „A Fearful Joy” („Страховита радост”). Същата година за заслуги пред родната словесност е награден с Орден на Британската империя. Писателят обаче отклонява високата награда, защото не признава правото на правителствата да оценяват нито художествените, нито идейните достойнства на литературата. През 1952 г. здравето му се влошава и в следващите години е диагностициран с амиотрофична латерална склероза, която води до постепенната му и пълна парализа. В началото работи с писалка, привързана за ръката му, а след това с диктовка. Докато изобщо може да говори, Джойс Кери не спира да твори. Умира на 29 март 1957 г. в Оксфорд, Англия. В романите и разказите му има силен социален акцент. „Къщата на детството” (1942) е награден като най-добрия английски роман. Следващите му няколко романа - „Детски дом”, „Скъпи мой Чарли”, „Лунна светлина” и „Радост и страх” не впечатляват особено нито читателите, нито критиката. Признание на Кери донасят неговите трилогии. Трите цикъла романи трябва да покажат човека в тези духовни области, където той най-ярко може да се прояви като творец - изкуство, политика и религия. Централна фигура в първата трилогия - „Изненадвам се сама” (1941), „Пътят на поклонниците” (1942) и „Конската уста” (1944) е художник. Във втората трилогия - „Затворник на благодатта” (1978), „Освен Господ” (1953) и „Няма повече чест” (1955) героят е политик. Третият цикъл остава незавършен. Кери успява да завърши само първата книга. Ранните му романи - „Спасената Айса” (1932), „Посетител от Америка” (1933), „Африканска вещица” (1936), „Мистър Джонсън” (1939), тази книга критиците наричат „малък шедьовър”, „Лунна светлина” (1946), „Радост и страх” (1949) имат различен успех, а сборникът разкази „Пролетна песен” (1960) е посрещнат добре. Творческата съдба на Джойс Кери е своеобразна. От 1932 г., когато публикува първия си роман, неговите връстници - Джеймс Джойс, Д. Г. Лоурънс, Виржиния Уулф, Олдъс Хъксли, прославени автори от 20-те години на века - вече са казали думата си в литературата. Битката за „новата” психологическа проза вече е завършена. Трийсетте години се оказват преломни за английската литература, особено за романа. Наред с възраждането на традиционния социален роман в творчеството на Джон Б. Пристли, огромно значение придобиват сатиричните произведения на Олдъс Хъксли и Ивлин Уо. Вече не се говори за „добре направена” развлекателна проза. И Кери, благодарение на таланта си, търси и намира сред това разнообразие своето място.

Публикации:

Поезия:

ПЕСЕН/ бележка и превод: Явор Димитров/ брой 162 ноември 2023

Проза:

ГЕРОЙ НА НАШЕТО ВРЕМЕ/ превод: Любомир Духлински/ брой 157 април 2023

В КРАК С ВРЕМЕТО/ превод: Любомир Духлински/ брой 158 май 2023

МЛАДОСТТА Е САМО ВЕДНЪЖ/ превод: Любомир Духлински/ брой 159 юни 2023

ПОРАСНАХМЕ/ превод: Любомир Духлински/ брой 160 септември 2023