Писмо от Юрдан Трифонов до Георги Домусчиев

12. VІ. 1944, Панагюрище

Драги Домусчиев,

Писмото ти от 3. VІ., израз на добрите чувства, които всякога си хранил към мен, получих своевременно. Благодаря ти за честитките и благопожеланията по случай служебното повишение на сина ми, генерал; пожелавам и ти да доживееш такава радост. Съобщението ти, че макар с едно око, ти продължаваш да твориш, ме зарадва. И аз чета и пиша с едно око, и то оперирано, а с другото не виждам никак; но аз вече преминах и не съм за никаква научна работа, от каквато съм се отказал, особено при днешните обстоятелства. Дали за библиотеката ми, за която ти е говорил нашият приятел Ив. Данов, ще бъде направено нещо, не зная. За нея аз му писах още на 27 април, но какъв да е отговор от него не съм получил и досега. Бъди добър да го поздравиш от моя страна.
Страхът от тревоги и тук е голям, особено през последните 2-3 дена. Прехраната е по-мъчна, отколкото в Плевен, макар че добрите хора, в които живеем, ни подпомагат и надвиваме мъчнотиите. Изобщо ние частните лица и тука, и в Плевен ще изкараме криво-ляво, стига световните събития, които ни люшкат като трески в развълнувана вода, да не ни сгромолясат някак. Бъди здрав!

Твой: Ю. Трифонов