Василий Дворцов

превод: Елка Няголова

Из „Поеми” (2023)

***

Отечество… Радостен извор… Коситба.
Родината в сняг, до гърдите, до покрива…
И майският вятър, с поройни коси.
И нощно небе - в чернилка дълбока…
Дебелите приказки, така - от дивана.
Протягай се там и мъркай насечено.
Човекът и звярът в гората останаха,
а тъй ги обичат, подсмърчат момчетата.
И тихи светкавици светват във печката.
„Кръвта векове в свобода е щастлива…” -
гласът на прадядо от гнездо кукувиче. -
„Съдбата на скитника не е прозорлива,
подвластна на звездни мечти различни.”
А щастие що е? Къде е - в държава ли,
във княжество или във някое село?…
Къде сладостта е и в бунт продължава ли,
или в обгорената памет пресели се?
Стопи се прадядо с потисната жажда…
Не сбираше дядо ралата прашасали -
единствено притчи и приказки в ъгъла.
И огнени птици кълвяха душата му.
А татко довел си невеста от Вогул.*
Куучай и щерка му, преследване, битки -
брега и на Конда - всичко откраднал.
Мълчала е дни наред Айма, не питала
виелица вие ли под тамбурата -
гласът й плах тихо повтарял ритъма…
За своите братя-мечоци тя пеела,
за шестокракия лос е въздишала.
И куклата сляпа на скути люлеела -
една бежанка, тринайсетгодишна.
А след година със същите песни
и руския син е мама приспивала.
„А лелята-слънце броди из бездната.
И утрото среща, росица да пие.
Да, време е всички да спят. Заспивай…”
Съдбата за мелеза какво отредила е
при майка-номадка и скитник-отец?…
В дома няма друг по ловкост и сила,
във походи - първи, и първи гребец!
Насладата пролетна - кашата ледена,
направо от разлива, но без кората, -
и тичаше бандата, от хълма да гледа
в Югра и Ведовската тайна гора -
как Чудо ни мами под цветна дъга.
Родината… Радост на глътки отпили,
издига ни с бързея в облака даже…
Примамват ни сухите вече малини.
А август улавя една златна паяжина.
По пладне момчетата щуките дебнат.
Кръжат последните грапави листи.
И сълзи дивата роза отделя…
А сред водораслите пъстри и чисти -
зелената сянка на риба умислена…
_______

*вогули - другото наименование, битуващо през вековете, с което се именувани мансите - местен народ в Западен Сибир… - бел. прев.