Бела Хортиш

превод: Александър Миланов

ПРЪСТЕН

Сонет е може би - нахлузва се на пръст,
но огън, който в него се стаява,
имението на мраза стопява
и екват тътени околовръст.

Събужда спящите градини кос запял -
аз сам извайвам трелите красиви,
че смисъл във игривите мотиви
отдавна всеки клоун е прозрял.

Ти, пръстен-напръстник, - лъч-игла-сонет:
световна пропаст над димящ котел,
платна на кораб, който сам се лута,

от тебе аз очаквам не фанфар,
утеха ми е нужна на другар,
която и във бурна нощ да бъде чута!

ГОДИНА СЛЕД ГОДИНА

Във скреж - гора спящ черен кос и пляскат
криле на бързи гълъби - красиво.
Върху върха на хълма в утринния свод
снегът проскърцва и мъгла ме кара да изкашлям.
Ослушвам се, година след година се отдръпвам
във миналото си: звънчета на шейни летящи
развеселяват зими, прогърмяват
под пушеци на влак вълнисти хълмове,
чиния звънва, нож проплаква,
в прозорец удря камък -
и все едно, че нищо не е станало;
това изсвирва времето, бленува музика
и в миг навсякъде тя зазвучава,
заобикаля времето, пространството опипва
подобно великан разнежен, сляпо,
а загрубелите му пръсти губери такат
за мене - косът спящ се сепва и отлита
след гълъбите.

ПОДОБИЕ

В тази нощ, която светещи къдрици люшка,
в тъмната и тягостна вихрушка,

в тази блъсканица пъстровата
посред крясъци на самотата,

в тези континенти ужасени
посред отчаяния студени:

като на прегрят казан клокочене
литна бъдеще, от стих насочено.