Петър Едрев
пиеса
Пиесата е написана от Петър Денев Едрев от гр. Шипка. Поставена е в читалище „Светлина-1861″ през сезона 1952/53 г. Театралният колектив при читалището участва с нея на Републиканския фестивал на художествената самодейност в градовете Казанлък и Стара Загора. Подновявана e отново при честване на 100-годишнината на читалището (1961). Постановчик е Тотьо Тотев Попов.

Лъчезар Лазаров
По ръбатата снага на Понора често се срещат причудливи скални форми в най-различни цветове, има и много големи сипеи. Между тях събират водите си буйни и немирни потоци, скачат от стотици метри, а после се крият  в земните недра.

Васил Венински
Безброй пъти съм ти казвал, че по време на турския пашалък се живееше непосилно. Не веднъж и дваж ти разправях за какви ли не зулуми, дето се вършеха в Павелско и в околните села и паланки.

Костадин Филипов
На Елин връх притъмня. Небето над Чепинското корито пулсираше в несвяст. Бурята надничаше злокобно зад планината. Една майка тръпнеше в тихо очакване до прозореца на кухнята. „Кога ще се върнеш? Кога ще си дойдеш?” - мислите й пълзяха като змии към ъглите на каратавана.

Димче Шипинкаровски
превод: Ваня Ангелова
ЕЛА, БЪДИ ТУК ДО МЕН
Ела, бъди тук до мен!
Ела да остареем заедно!
Най-доброто време за нас тепърва предстои.

Костадин Филипов
СЧУПЕНИ ДУШИ
Да гоня сянката ти във съня -
в това съм най-добър, откакто тръгна.
Ръцете ти превърнах във мечта -
далечна и отчайващо безмълвна.

Людмила Стоянова
СЛУЧАЕН ПРИЛИВ
Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен
ще изроня с думи..

Лозан Такев
Избухна демокрацията. След три дни поставиха „Много шум за нищо” по Уилям Шекспир…
Бодигардът от Банкя стана кмет, а сетне и премиер. Три мандата. И отново „Много шум за нищо”.

Алексей Марков
превод: Красимир Георгиев
ВЪРВЯХ И СЕ СМЕЕХ
Вървях и се смеех, забравил това,
че редом скръбта притаява глава.
Невести разплакани с погледи бледи
и майчици с каменна праведност редом…

Борислав Боянов

Той се казва Момчил Стоянов и е роден през 1979 в София, където завършва Колеж по изобразителни изкуства „Проф. Николай Павлов” и вместо една специалност избира две: илюстрация, иконопис.

Завит от огнена коприва, поетът Боян Ангелов студува в жарките катакомби на вълчето ни време
Юлий Йорданов
Де да зная защо, но когато се отвори дума за човек - работяга, в съзнанието ми изплува образът на Боян Ангелов. „Изплува” ли казах, не - по-точно казано той се изправя в цял ръст. Поумувам ли малко - пак същата [...]

Стефка Тотева

ЗАРАДИ НЕЯ БИЛ ГОТОВ ДА ВЛЕЗЕ В ОГЪНЯ, ВЛЯЗЪЛ В ЗАТВОРА
При посещенията ми в затвора съм чувала какви ли не истории за причините, довели „невинния” зад решетките… Но има случаи, които са достойни за Шекспир - влязъл в затвора от… любов! Никаква ирония и умисъл не влагам във формулировката - потърпевшият млад мъж наистина [...]

Ирина Александрова
ОРАНЖЕВА ПОЧТИ БАСНЯ
На Невена и Богдана
Две пеперуди с цвят на портокал
въртят небето с танца на крилата си.
С фанданго бурно в юлски карнавал
край нас разпръскват радост и позлата.

Пенчо Пенчев
ЛУДИЯТ
Като парчета от строшена ваза,
той всяка нощ душата си събира.
За някой грях ли е така наказан,
че няма миг спокойствие и мира?

На народен гръб и сто избори са малко
Денчо Владимиров
Нашенец, който е бил на екскурзия от спечелен щастлив номер в томбола на фирма за мамалига в страната на царевицата Мексико, е изкопал скришом в тъмното от един археологически резерват за сувенири древни индиански плочки.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
“Тигърът” е вероятно най-известното от кратките стихотворения на Уилям Блейк, изучавано от ученици, студенти и литературни критици, превеждано на десетки езици и подлагано на различни тълкувания.

Иван Джебаров
Въпреки многогодишните призиви на общественици и културни дейци, Васил Левски все още не е канонизиран от българската източноправославна църква.

Владимир Георгиев
Отидох до фин-тех парка да го видя. Всички говореха за него. Беше интересно: думата е нова, смисълът неясен, но обещаващ, модерен. А и денят бе един такъв: светъл, дружелюбен и досаден като остаряла любовница.

Денчо Владимиров
Ще има ли предел за русофобската истерия на новите кириакстефчовци
Прочетох, че в новата ни история на “демократизиране по отвъдокеански”, в последните години от евроатлантическа България са изгонени като заподозрени в шпионаж 84 руски дипломатически служители.

Иванка Павлова
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Майчице, косите ти съвсем побеляха,
облачни мисли са свили гнездо в сърцето ти.
Песните от младостта ти, и те ли ти отмиляха,
та онемя устата ти, заесени се лицето ти?

Воймир Асенов
Перифразирам диагнозата на доктор Антон Чехов, защото човещината, която излъчват стиховете на поета Ахмет Емин Атасой е заразителна.

Любомир Духлински
Един народ не може да бъде затрит, ако той сам не се е пригласил за това…
Проф. Марко Семов
Вместо предговор
„И ако върви все така, защо със закон се не уничтожи предаването на история като предмет в нашите училища и не въведат специални предмети за „любопитство, безделие, готованство и безсистемна и безусловна критика на всичко което [...]

Лозан Такев
ИСТОРИЯ
В пожълтели страници възможно е
да забравим, да пропуснем ред и факт…
Но камбана ще повика миг в тревожната
българска история Батак…

Иван Енчев
И толкоз просто е,
Апостоле…
От Карлово до снежна Къкрина
ехти на твоите стъпки тътенът.

Иванко Маринов
Ти винаги идваш - пристигаш,
щом ни трябват присъда и химн.
Ние републики триста да вдигнем -
пак към твоята ще вървим.
Ив. Маринов

За да пожънем посятото от Васил Левски, първо трябва да го съберем в общобългарския “харман” и “хамбар” - в съзнанието на българина
интервю на Лияна Фероли

Минчо Минчев
Многозначността на всичко, което се случи при честването на 151-та годишнина от рождението на големия български революционер и радетел на българщината Георги Николов Делчев - Гоце, тепърва ще бъде изследвана.

Денчо Владимиров
Във времето, когато на планетата още не бе подло предадена от своята пета колона и разрушена с помощта на империалистическите вълци могъщата държава СССР, възпираща световния бандитизъм, имаше тогава виц:

Зоя Димова
Вяра не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Чудото се беше сбъднало. Най-сетне беше срещнала човека, който искаше да я приеме като част от съдбата си, не я намираше за странна, виждаше бъдещето си с нея и не му трябваше много време, за да я разбере и да я заобича [...]

Тихомир Йорданов
Трима старци излъскват дъските на пейката в Морската градина.
Пред тях е морето, а над тях e сянката на кестена, под който е закотвена тази пейка.
- Ако не искаш да се излагаш пред хората, казваше баща ми, сутрин като обуваш панталона си, ще започнеш закопчаването отдолу нагоре, а не обратно. Така няма да забравиш дюкяна [...]

Кръстьо Станишев
Из „Въведение” (1967)
СУТРИН
В прозореца ми - вътрешният двор,
преди вода очите ми да плисне…
Денят не е от никого измислен,
стените вън и празният простор,

Павел Койш
превод: Пенчо Симов
Как да не живеем, питам, как -
за да дишам въздухът нали е?
Лекичко прелита нежен сняг,
от леса на огън ми ухае.

Панко Анчев
1.
Христо Ботев е последният поет на доосвобожденската ни литература. След него е вече Иван Вазов, започнал творческия си път през робството, но развил се и утвърдил се след Руско-турската война от 1877-78 година и превърнал се еманацията на българския национален дух и същност.

Любомир Духлински
През пролетта на 1941 г. по-голямата част от Централна и Западна Европа вече е прегазена и подчинена от германския Вермахт, но Гърция успешно устоява на агресията на германския съюзник Италия.

Румен Стоянов
Те, уви, без никакво преувеличение, са милиони. А за да съм точен: огромнейшото мнозинство днешни съотечественици, зер они ръсят ли ръсят все повече обуквени вносотии. Правят го без въопще да се замислят какви последици създават в езика нам насущний.

Мартен Калеев
…Заявявам - мразя ви. Да знаете - презирам ви. Проклети да сте в своите терзания и вайкания. Не можете да ме спрете. Защо да ми пука, че искате да вървите достойно сред достойни хора. Свършиха се подобни притчи.

Йордан Стоев
Случи се така, че той беше първият „жив поет”, когото срещнах в живота си през зимата на 1954 година. Бях ученик в гимназията в село Стралджа. Един ден през междучасието директорът окачи съобщение, че след часовете ще има беседа за съветските писатели Джамбул Джабаев и Сюлейман Сталски, изнесена от поета Димитър Данаилов.

Георги Гривнев
Христо Райчев Милковски е тринадесетото дете в семейството. Но не беше суеверен, когато порасна. Не вярваше, че това ще му донесе премеждия и нещастие.
Дори смяташе, че не всекиму се удава да бъде тринадесети поред, дори напротив - вярваше, че късметът му ще е двоен.

Панко Анчев
Писателят не само пише за читателите си, но и е техен изразител, като говори от тяхното име. Той е и достоверен свидетел на живота на своите читатели. За да го пресътвори, той трябва да познава героите си, да владее техния език, да подражава на мисленето им, та дори да се идентифицира чрез тях.

Валентин Найденов
Първобитният човек страдаше за жената и детето. Аз го уверих, че ако срещна някъде по света неговата жена, непременно ще му се обадя.

Венцислав Бойчев
БАЙ ТРИФОН В ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ
Дори на празника жената си зарязва -
отива пак с приятели да се нарязва.

Илия Зайков
Из „До края на годината” (1987)
ПРОЛОГ
Четиридесетгодишен. Без особени белези.
Обичам няколко стари книги и няколко
разпнати в самия мене приятели.

Бела Хортиш
превод: Александър Миланов
ПРЪСТЕН
Сонет е може би - нахлузва се на пръст,
но огън, който в него се стаява,
имението на мраза стопява
и екват тътени околовръст.

Салих Болат
превод: Ахмет Емин Атасой
стоим прави с най-старите си лица
пред вратата на полумрака
носейки в ръцете си бюстовете на съборените храмове

Виолета Станиславова
„Под София цял свят е закопан - отдолу е Сердика” - пише Константин Иречек, въпреки че е знаел за съществуването на двете безмълвни, но най-древни съпернички ­ църквите „Света София” и „Свети Георги Победоносец”.

Денчо Владимиров
Из ръкописа на книгата “Откриването на Русия”
Атанас Шейтанов, един от емблематичните истински приятели на руския народ, бе дългогодишен спортен деятел, председател на градския съвет на работническото спортно движение в Пловдив. Имаше много спомени от съвместната работа със съветски деятели на спорта и от срещите си в СССР.

Йорданка Господинова
ВРЕМЕ
Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…

Кирилка Демирева

Дебютната стихосбирка на Райна Манджукова има интригуващо заглавие - „Луксът да бъдеш себе си”. В днешно време, когато „Бъди себе си” се е превърнало в клише, оневиняващо себичността, Манджукова ни убеждава, че да бъдеш себе си е преди всичко превъзмогване, надмогване и устояване в лабиринтите на живота, който поднася всичко - изкушения и в [...]

Тодор Копаранов
Из „Талвег” (1973)
ПОДКОВАВАНЕ
НА МЛАДИ КОНЕ
Подгонени коне под облаци и сплетени тополи.
Ковачът с клещите ги чака вън.
Подковите излъскани звънтят и във жарта се гъне
последната подкова за най-буйното жребче -
за необяздения кон.

Христо Черняев
Когато четеш стиховете на Тодор Копаранов, имаш чувството, че те като полъх се излъчват от един светъл момък, целия струна, възторгнат и омаян от пъстротата и мекотата на Дунавската равнина - там някъде между зелените върби и ракити, дето в остри завои тихо шумоли река Янтра.

Красимир Власев
ОСНОВАНИЕ ЗА ПЪТЕКА
Нека
Свалим ограниченията
Както се свалят пленени знамена
И вдигнем свободата на избора

Иван Енчев
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия…
П. К. Яворов

Мюмюн Тахир
В една гореща юлска вечер, търсейки прохлада, взех няколко бири и седнах на беседката пред жилищния блок. Седя, пия бира и наблюдавам бавния слънчев залез над Люлин планина.

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
Христо Ботев.
Той е голям и безсмъртен като Балкана, който му даде своя скут за люлка и своя връх за вечен дом. Голям колкото България - покрил я с името си цялата, до последния й планински дом. И вечен като България.

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
Тя и сега стои пред погледа ми - с умните си живи очи, с лъчезарната си усмивка, възторжена и мила - като самата ни ремсова младост…

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
Най-невероятното е Емил да остарее. Опитайте се да си го представите на петдесет - не, вече на шестдесет и вече на седемдесет… години! Невъзможно! Емил никога не ще стане дори на тридесет и три години. Той си остава все същият, чудесно младият Емил.

Марин Ботунски
Из „Ранни дъгове”- книга първа (2005)
„Преди сребърните камбанки на кокичето да заронят дъхави капчици светлина. Преди да разтвори резедави шепи Кукурякът. Преди да лумнат пламъчетата на Минзухарите. Преди да отвори очи Синчецът. Преди Пчеличките да се сейнат като литнали капчици мед. Преди…

Живко Сотиров
АФОРИЗМИ
*
Хумористът е като пишещата машина - колкото повече го удрят, толкова повече пише.
*
„Човечеството се прощава с миналото си, смеейки се”…

Любомир Духлински

Сведенията за личния живот на Генчо Кънев са малко, но със сигурност е бил физически здрав човек, трудолюбив и винаги довеждал до завършен вид своите дела. Съвременниците му разказват, че точно изпълнявал поетите задължения и бил дълбоко почтен.

Валентин Димитров
***
Разпуснаха парламента, депутатите са на свободна практика. Практика нямат, но поне са на свобода.
***
Депутатите се провалиха, засрамиха се и си посипаха главите с пепел… от бащиното огнище.

Николай Брезин
Из „Просто живот” (1983)
ЧУВСТВО
Пак осъмвам над масата с белия лист
и звездите последни в прозореца гаснат.
Пак е ден обичаен, спокоен и чист.
И целта е добра, а посоката - ясна.

Теодоси Антонов
Още една случка, свързана с влак. Симо пак се връща от свирня на сватба със същия този влак. Флигорната лъщи повече от зъбите му. Усмихва се начесто, защото е решил въпроса веднъж завинаги.

Добрин Денев
Като чуя за бариера - настръхвам. Направо настръхвам, от само себе си някак…
Целият ми трудов стаж мина на тая бариера. На смени ми изтече тука пълният трудов стаж - като на филмова лента се извъртя. Само влакове и влакове - експресни, бързи, пътнически, тежкотоварни… всякакви.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Пенсионираният слуга в синагогата Гласър, мъж с малка брадичка и възпалени очи, живееше с най-малката си дъщеря на последния етаж на тясна тухлена къща на ъгъла на Второ авеню и Шеста улица.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Теди стоеше на вратата и държеше писмо в ръката си.
Всяка седмица в неделя Нюмън седеше с баща си на бяла пейка в болничната стая пред отворената врата. Синът донесе ананасова торта, но старецът не я докосна.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Главата на скулптора Рубин беше увенчана с лекомислен бял ленен накит - нещо като шапка, нещо като мека барета без козирка; Рубин се запъти нагоре по стълбите, погълнат от неизразителни - или може би неизразими - мисли; той се изкачи от ателието си, от мазето на училището по изкуства в Ню Йорк, [...]

Трендафил Василев
В памет на жена ми Таня
Отиде в по-добрия свят.
Афоризъм за мъртвия

Иванка Павлова
Пътят, широк и равен, се виеше стремително напред, отхвръкваха крайпътните дървета, а от японския транзистор се разсипваше дрезгавият глас на Рита Павоне. Бяхме само двама в колата.

Бела Харитова
КРИЛО НА ПТИЦА МЕ ПОРЯЗА ПО БУЗАТА
Крило на птица ме поряза по бузата.
Тя отлетя,
а аз останах и с двата си крака
на твърда земя здраво стъпила,

Тома Бинчев
Из „Думите” (1979)
ПОЕТЪТ
Поетът е застанал под сянката смокинова:
очите му - отворени, ръката - на сърцето;
не рецитира стихове, не пее, не говори,
но всички ние знаем - този е поетът.

Димитър Хаджитодоров
„Екотажът” - радикалният екологически саботаж - възниква след Втората световна война в Съединените американски щати (САЩ) като реакция срещу тромавата природозащита, осъществявана от някои неправителствени организации.

Лъчезар Лазаров
По всички краища на Отечеството ни се носеше славата на крайпътното заведение „Пещерата”.
Известно е от десетилетия онова магнетично място в подножието на Милановските скали, където бистрите води, извирайки от своето врело, веднага започват да скачат по скалите надолу, минават под пътя и се успокояват чак при срещата си с Искъра. Точно там, до самия [...]

Лъчезар Лазаров
Не зная, дали заключението на Чудомир е вярно, и дали винаги в делничен ден попът трябва да ходи за риба?! На мен ми се случва понякога. И понеже столът ми е червен на цвят - не че съм го избирал, такъв имаше в магазина - виждам се отдалеч. Сигурно и преминаващите край Искъра си [...]

Христо Черняев
ЖИВИ СПОМЕНИ ЗА ЧОВЕКА И ПОЕТА ПЕНЬО ПЕНЕВ
За Пеньо Пенев са писали или разказвали спомени мнозина. Но по-интересното и важното за него е в книгите „Поетът с ватенката” и „Стихове върху приклада” от Любен Георгиев, който задълбочено с даровитото си перо направи димитровградската легенда за Пеньо всеобщо достояние.

Христо Черняев
Когато едно творчество е истинско и голямо, колкото и както и да се обяснява, то не може да влезе цялостно, тъй да се каже в мерките и в теглилките на ценителите. Така е и с огромния потенциал на Атанас Далчевото поетическо и есеистическо творчество.

Румен Стоянов
ТУК
И още: тука, ту, тукана, туканък, туканцък, туканцъка, тукатейка, тукачка, туканачка. Книжовният език допуска заглавния облик и първия от изброените, останалите битуват в поместни говори.

Денчо Владимиров
Аз все така съм състрадателен човек.
Моята състрадателност е и към съдбите на хора преминали през властта.
Както по света, така и в нашенско.

Денчо Владимиров
Сатиричен  трактат за правната култура на едно “минало покрай нея поколение” и за също случващото се и със сегашните подрастващи българи

Иван Д. Христов
Неуморният орач на литературната нива, писателят  Продрум Димов, поднесе на читателите си новата си книга „Нестихващ огън” с подзаглавие „Книга за Константин Величков” /Изд. „Българска книжница”, 2022/ - второ преработено издание. Книгата излиза с финансовата подкрепа на  Община Пазарджик, по повод на 115 годишнината от смъртта му.

Славчо Красински
Из „Пиле песнопойче” (1965)
Стихове за деца и юноши
***
В тънка трепетлика
пиле чурулика -
чурулика, пее
и със песента

Едгар Алън По
превод: Явор Димитров
ПЕСЕН
Видях на твоя сватбен ден
как силно изчерви се ти
и как от радост окрилен,
светът с любов пред теб блести.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Вярата окрилява…
Векторът на вярата придава наситеност на светоусещането, откривайки нови и нови тайници на душата и то, съединявайки тази вяра с чувството за Родината в поезията на Георги Ангелов, придава нови оттенъци на чувството, ярко внушавайки ги на читателските сърца и души:

Янчо Михайлов
Щерю Сербезов бе заумирал още от четиридесетгодишен. Може би, защото наруши поверието и отпразнува четиридесетгодишния си рожден ден. Оттогава по повод и без повод напомняше на своите близки, че като умре иска да погребат в родното му село, „там до мама и тате”.

Никола Илиев
МОЛБА ЗАВИНАГИ
Прогледни вътре в мен, прогледни!
Сред потока от всякакви хора,
сред лавина отвред, новини,
наведи се и виж моя образ.

Димитрина Бояджиева
Миналата пролет на Кунчо му откраднали куфарчето. Някакъв проклетник отмъкнал куфарчето направо от ръката му посред бял ден. Откраднал го проклетникът и беж да го няма - няма го и куфарчето.

Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
(откъс)
Аз - мошеник? Затова, че страдаш?
Същото и ти си спрямо мене.
Моят егоизъм с бяс напада
твоя - клетка с пръчки нажежени.

Трендафил Василев
Години наред любителите на българския фолклор имат удоволствието да слушат една забележителна творба - „Песен за мома Еленка”, в изпълнение на известния народен певец Тодор Кожухаров и оркестър „Южни ритми” - Хасково.

Лозан Такев
Обикновено слизам на метростанцията „Константин Величков” и вървя по булевард „Константин Величков” в община Илинден. И винаги съм се питал тези хиляди и стотици хиляди столичани, които всеки ден виждам край мене и се разминавам с тях в забързаното ни ежедневие, знаят ли кой е техният патрон Константин Величков, с когото [...]

Васил Венински
Хаджи Асан беше като всички люде. С него си носеше и кусурите и адамлъка, заради който хората вкупом го почитаха и думата му тежеше повече от воденичен камък. Затуй по време на робията, а и след нея го избираха да държи юздите на селските дела.

С поета Бисер Бойчев разговаря Ирина Кирилова
Той продължава да живее в Шивачево до Твърдица и да работи в читалището. Прегърнал е живота и не го изпуска, защото обича хората, които са около него, които му помагат и му подават ръка да върви напред.

Емил Иванов
Потъва залезът - подпален кораб,
унило дим от гларуси се вие.
В пристанището на ноември гнием,
безпаметни пред зимната умора.

Давид Овадия
***
Историята пише се със кръв…
Аз мислех, че е туй изтрита фраза.
Но плаках аз, задъхан от омраза,
но падаха другарите убити,
но плискаше ме топла кръв в очите…

Вътьо Раковски
СВЕТЪТ
Дори сред много хора аз бях вечно сам.
Дори сред храма на света, където ме донесе
незнаен щъркел, прелетял веднъж насам
и отлетял на юг - щастлив и весел,

Разговор със съветския поет Павел Михайлович Булушев за Великата Отечествена война и нейните герои, за творчеството, родено в окопите, и за цената на днешния мир.
интервю на Марко Марков

Уолтър де ла Мар
превод: Росица Станева

Върви луната в небето на нощта
със сребърни пантофки до утринта.
Всичко под нея е все на добро -
дървета, клони светят в сребро.

Мануел Франсиско Рейна
превод: Ботьо Буков
ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО
Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.

Ивайло Диманов
СОНЕТ ЗА АЙСБЕРГ И БРАУНИНГ
Твоето отсъствие присъства наоколо.
Сякаш ей-сега ще дойде краят на света.
Липсата на витамини причинява глаукома.
Липсата ти, Мина, причинява самота…

Симеон Илиев
АЗ НЕ СЪМ УМОРЕН
Аз не съм уморен, аз не съм
вдигнал белия флаг над вълните.
Чувам даже сред дъжд и сред гръм
как ме вика морето сърдито.

Румяна Раднева
СРЕБЪРНИ ИСКРИ
Къде побягнахте, мисли разпилени,
подгонени от ветрите - коне
със гриви слънчеви,
копринени, развени

Забележителни имена на родния поетичен свят
Продрум Димов
Ако този рядко талантлив поет и преводач, допринесъл в значителна степен за приобщаването на днешната руска литература към националния ни литературен живот, беше жив, на 17 януари т.г. щеше да навърши 80 години.

Драгомил Георгиев
Отговорността на поета, на твореца на Балканите, е да бъде глас и съвест на времето, в което живее, а думите му да се носят и чуват надалеч, през девет земи в десета, през планини и морета.

Любомир Духлински
В първи курс на института учех френски. Преподавателка ни беше една младичка французойка - мадам Мария Спаски, която едва-едва поназнайваше някоя българска дума. Беше красива и лъчезарна жена, с прекрасен мелодичен глас.

Маша Халямова
превод: Василка Хинкова
ДАР
На бяла коприна ще извежа
китка полски цветя.

Веселин Ханчев
Революцийо,
дево с червен ореол,
Богородице моя,
много те моля -

Христо Цанков-Дерижан
От третия етаж на една къща аз гледах по многолюдната улица, когато валеше дъждът.
Там, някъде между два шестетажни магазина, в един празен повален сандък, незабелязан от никого се свиваше беден, парцалив човек, чувствайки се щастлив във временния подслон, който случайно бе намерил и го запазваше от дъжда.

Феликс В. Рамос
превод: Александър Муратов
Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”