Салих Болат

превод: Ахмет Емин Атасой

стоим прави с най-старите си лица
пред вратата на полумрака
носейки в ръцете си бюстовете на съборените храмове
говорим за обикновени и разбираеми неща,
свързани с бъдещите дни
казваме, че вече няма да се зачерни честта на словото
сянката на нито един облак не ще засенчи челото ни
казваме, че и мъртвите ще могат да ядат есенни плодове
нощта ще прибере разпиления харман на съня
още веднъж ще слушаме разказа на земята
така както се съпротивлява клонът на вятъра
както омагьосва гледката на разтворените орлови криле
така и ние с въпросите си ще объркаме водата и огъня:
могат ли да ни изпеят песента на изминатия път призори
дъждовните капки върху каската на убития войник
или пожарът продължаващ в гората на кръвта