Феликс В. Рамос

превод: Александър Муратов

Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”
Погледай ги сега отново
отиват в боя стар и млад.
Виж, мамо, нашите бойци,
те пеят Интернационала.

Сега отиват те сплотени,
в очите бойна жар пламти,
сърцата бият запленени
от най-красивите мечти.
Виж, мамо, нашите бойци,
те пеят Интернационала.

Не виждам в грубите им длани
да аленее пресен мак.
Сега червеното, преляно,
грей в идеала, в този стяг,
припламва то в сърпа и чука -
на свободата боен знак.
Виж, мамо, нашите бойци,
те пеят Интернационала.
Размахвай алената кърпа
да видят, мамо, че трепти,
не се страхувай, мила мамо,
ще се завърнат, знай го ти,
кога земята ни очистят
от злите кървави фашисти
и от епископи лъжци,
изменници и генерали.
Виж, мамо, нашите бойци,
те пеят Интернационала.

Не се грижи сега за жътва,
че в нивите гори пожар, -
на тази клада като жертви
изгарят деспотизма стар,
пороците и всички страсти
с продажния си господар:,
туй минало на срам и касти,
без хляб и свобода в света
най-после ще си найде гроба
да не възкръсне от пръстта
под храбрия вървеж на роба,
понесен в поход епохален.
Виж, мамо, нашите бойци,
те пеят Интернационала.

То селяни андалузяни,
естремадурци без къщя
и потъмнели северяни
от тъмни мини и метал,
жандармеристи и матроси,
в едно е силите им слял
и с огнени сърца ги носи
един и същи идеал:
да стане знатна пак Испания,
страна на право и на чест.
Погледай, мамо, как се ражда
чудесното единство днес.
Расте то в бойните дружини, -
в тях идеалът светъл сбра
най-хубавото на родината, -
те са народа и мира.
Виж, мамо, момъка в лицето,
виж, неговия розов лик
сияе с чудния светлик
на северна зора в небето.
Направиха го знаменосец, -
в ръцете с този плат червен,
не е ли статуята жива
на братството ни този ден?
Ако загине в бой с фашизма,
ще грей кръвта му с маков цвят -
светило на антифашизма,
на новия човечен свят.
Виж, мамо, нашите бойци,
те пеят Интернационала.