Панайот Чинков

(По случай годишнината на Алеко)

Близо четири десетилетия се празнува тъжната годишнина на Алеко.

Туристи честват бащата на българския туризъм, писатели също се сещат да отдадат почит на автора на „Бай Ганю”, но общественият елемент е още далеч от това честване.

Не се изтъква достатъчно силно цената на общественика Алеко Константинов, не се подчертава достатъчно дебело общественото значение на това коварно убийство.

А делото на писателя Алеко Константинов е преди всичко обществено. Ние щяхме да бъдем три пъти по-големи байганьовци, отколкото сме днес, ако Алеко не ни беше засрамил още в младите ни години, като ни поднесе огледалото под носа ни.

Неговият хумор и неговият сарказъм допринесоха за общественото възпитание на нацията десет пъти повече, отколкото биха могли да постигнат това хиляди сказки, беседи и поучения. Алеко е първият и най-големият възпитател на българския народ.

Убийството пък на Щастливеца си остава и досега, в своето обществено значение, един от най-големите въпроси на българската всекидневност. Интелектуални и физически убийци и досега дебнат из засада първенците на българския обществен и културен живот и ги повалят един след друг.

Ония, които би трябвало първи да вдигнат меч, за да отсекат ръката на наемниците, се спотайват гузно. Защото в българския обществен живот не остана вече група, която да не носи отговорността на интелектуален убиец на някого от големите синове на България.

Годишнината на Алековата смърт би трябвало да бъде ден на протест против убийствата и засадите в нашия обществен живот.

Засадите трябва се направят невъзможни в нашата страна.

Търсят се, прочее, рицари, които с бронята на своя свободен и силен дух ще отблъснат куршумите на посредствеността, пращани из засада срещу българската общественост.

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, 22.05.1935 г.