Емили Дикинсън

превод: Росица Станева

Надеждата, нещо в пера,
в духа запява
мелодия, но без слова.
И не престава.

По-сладко може тя да пей,
но трябва буря.
Ах, птичката да не смутя,
где да я туря?

В странно замръзнала земя
повтаря напев тих -
не търси никога храна,
не ще трохи…