Станислав Куняев

превод: Марко Марков

***

Пред чашата гореща водка
с печал, която не разбрах,
изрече тази поговорка
другарят, тесноок казах.

В гора, море или пустиня
не бе и чувала гръдта:
- Сърцето майчино в сина е,
сърцето на сина - в степта.

Като проклятие и клетва,
като последна същина -
там път на космонавт просветва,
на Байрон - горката страна,

векът, взривил сърца красиви,
триумфът на Кончак в мъгла
и на „Персийските мотиви”
прозрачносинята тъга.