Юстинас Марцинкявичюс

превод: Марко Марков

Всеки път,
когато ме навести
баща ми,
гледам света
с очите му.
Тогава
винаги
виждам,
че са по-различни
града,
бита,
хората
и аз.

В лицето бащино
няма
излищества.
В него,
като в клас узрял,
всичко е съвършено:
ясно,
просто,
точно,
и добро.

Веднъж, завръщайки се
от разходка,
той ми каза:
- Тук няма единство
на тревите.
После добави:
- Има единство на камъка.
А вечерта
въздъхна и продължи:
- Виждаш ли,
ние съумяхме
да разделим света,
а сега
не знаем
как да го съединим.