ПРОЛОГ
превод: Марко Марков
От първата ми светлина
светът е в мен на две разсечен:
от мама - жива топлина,
от татко - студ един правечен.
Помежду двете начала
прегърнати, викът ми стене:
съдба, разгръщай ти крила
над свитъка, роден за мене…
Но преди грижите добри
вникни в съдбата, запиши я -
роден във време на зори
от майка ласкава - Русия.