Золтан Зелк

превод: Димо Боляров

Потегли влакът и дойде моментът,
когато пак не можем устоя,
на коленете - чанта с инструменти
и давай, цакай, коз или боя!

И пляскат картите като крила -
кого ли щастието ще споходи?
Пътува влакът, в пълните вагони
полутъма от дим и светлина.

Да, светлина и дим… Така се сплита
магията от прост материал.
Годините по насипа отлитат -
на всяка гара спомен оживял.

Ту кръчмата във някое градче,
ту скърцане напевно на талига…
Камшик… Псувня… Леандър във каче…
Топола край реката се издига…

И се понася бавна, тъжна песен,
със някой спомен възкресен дошла -
запял си неусетно ти, унесен,
и тракат влаковите колела.

Един ли спомен ти, душа, таиш -
останал като мазен отпечатък
по картите… Годините ни, виж,
отвън развяват знаме, бърза влакът.

Тоз, който няма минало, не вижда
и в бъдното - поглеждайки назад,
ако не види клонче, зима, грижа
и стачка нейде в родния си град.

Но нека пляскат картите сега -
игра за тия хора и забава;
закачка, остра някоя шега,
сред шум и дим борбата продължава, -

така е хубаво, сърцето сгрява,
ако спечелиш, дума да не става -
ако удариш дама, поп и ас,
най-силната държейки във запас!