В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
превод: Красимир Георгиев
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъничко жило запрати
златиста пчелица и спря,
то още трептеше, когато
летящата вече умря.
Но как тъй добиха пощада
след слънчеви дни и мъгла
двуногите хлъзгави гадове,
в сърцето ми впили жила?
——————————
ЗНАЕХ ПРЕДИ ТАКИВА ПРЕГРАДИ
Знаех преди такива прегради
само в съня ми сломен,
оледеняващи водопади
надигаха се срещу мен.
Вдясно и вляво урви висяха,
смърт бе на техния праг,
те като жълти оси се рояха,
лежащи на вечния сняг.
Всичко се случи с изгрев прекрасен,
скитник в годините бях,
следвах те, сякаш червена сърна си,
през целия хребет вървях.
——————————
ПОДОБНО ЛОДКА НА ЛАЗУРА
Подобно лодка на лазура
се люшка небосклон.
За този, който бил е в буря,
сън вечен е подслон.
Видях сред тундрата кристална
в небесната вода
висока нарта погребална
с несекваща следа.
1966 г.
ОСТАВИЛА ТОНКОЕ ЖАЛО
Оставила тонкое жало
Во мне золотая пчела;
Покуда оно трепетало,
Летунья уже умерла.
Но как же добились пощады
У солнца и ясного дня
Двуногие, скользкие гады,
Что жалили в сердце меня?
——————————
РАНЬШЕ Я ЗНАЛ ТАКИЕ ПРЕГРАДЫ
Раньше я знал такие преграды
Только в тревожном сне,
Оледенелые водопады
Вставали навстречу мне.
Справа и слева были откосы,
Где - смерть на каждом шагу,
Словно живые, желтые осы
Лежали на вечном снегу.
Все это было утренней ранью,
В пору скитальческих лет,
Я за тобой, как за красною ланью,
Шел через весь хребет.
——————————
ПОДОБНО СИНЕЙ КОЛЫБЕЛИ
Подобно синей колыбели
Качался небосклон.
Тому, кто пережил метели,
Не страшен вечный сон.
Я видел в тундре, сквозь хрустальный
Колеблющийся свет,
Высокой нарты погребальной
Неизгладимый след.
1966 г.
