Сергей Николаевич Марков [30.08. (12.09.) 1906, Парфентиев, Кологривска околия, Костромска губерния - 04.04.1979, Москва] е руски съветски поет, прозаик, историк, географ, пътешественик, архивист, етнограф. През 1912 г. семейството му се мести във Вологда, а в 1914 г., малко преди Първата световна война - в Грязовец, Вологодско, където Сергей завършва два гимназиални класа, през 1917 г. - в град Верхнеуралск, а през 1919 г. - в Акмолинск (сега Астана, Казахстан), където баща му умира от тиф (майка му умира през 1921 г. от холера). Печата за пръв път стихове във в. „Красный вестник”, Акмолинск, 1920, и се включва в работата на местния краеведски музей. Работи в различни съветски учреждения. По-късно живее в Петропавловск (1925), Новосибирск (1926), там работи във в. „Советская Сибирь” и се сближава с литераторите Л. Мартинов, И. Ерошин и др. През 1928 г. пребивава в Ленинград, издава книгата с разкази „Голубая ящерица” (1928; 1929; 1973), а в 1929 г. се премества в Москва. Публикува сборниците с разкази „Арабские часы” (1931) и „Солёный колодец” (1933). Печата редица изследвания за руските изследователи на Аляска и Северна Калифорния. От 1930 г. работи в сп. „Наши достижения”, където е привлечен от отнасящия се доброжелателно към него Максим Горки. През 1930-1932 г. пътува с геологически експедиции из Сибир и Казахстан, Северна Русия, бреговете на Ледовития океан. Посещава и Тян-Шан, където участва в операции срещу нарушители на съветските граници. През 1932 г. е репресиран в Москва и Ленинград от троцкистките литературно-обществени сили, имащи ключови позиции в местните органи на властта и ЧК - арестуван по обвинение в „белогвардейско-колчаковска руско-фашистка и антисемитска дейност”, интерниран в Мезен, но успява да сътрудничи на вестниците в Архангелск и развива активна издирвателска и научна дейност. В периода 1936-1941 г. живее и работи в Калинин, отново е арестуван и изпратен да живее и краймосковския град Можайск, тук, през 1941 г., завършва романа си за изследователя на Аляска Л. Загоскин „Юконский ворон” (издания - 1946; 1947; 1954; 1958; 1961; 1970; 1974; 1977; 1986; 1994; 2001; Сталинска награда) и написва книги за Миклухо-Маклай, Пржевалски, Достоевски и казахския деятел Чокан Валиханов. Участва във Великата Отечествена война като редник (включва се в защитата на Москва), създава цикъл патриотични стихове за руските герои Иля Муромец, Суворов, Сусанин, Багратион, Минин. Демобилизиран по болест. Появяват се книгите му „Люди великой цели” (1944) и „Николай Николаевич Миклухо-Маклай” (1944). След войната живее в Москва, издава книгите за мореплаватели и изследователи „Русские люди на Курильских островах” (1946), „Русские на Аляске” (1946), „Летопись Аляски” (1948, 1991; написана след лично предложение по телефона от Сталин), „Подвиг Семёна Дежнёва” (1948), „Земной круг” (определяно като монументално научно-художествено и историко-географско повествование, 1966; 1976), „Вечные следы” (1973; 1982), „Летопись” (1978); поетичните сборници „Радуга-река” (1946), „Золотая пчела” (1959), „Небесные горы” (1961), „Земные корни” (1961), „Стихотворения” (1965), „Топаз” (1966), „Стихотворения” (1971), „Серебряный простор” (1978), „Стихотворения” (1985), „Светильник” (1986), „Горячий ветер” (1987), „Знаю я - малиновою ранью…” (1989), „Баллада о столетье” (1989). Автор на „Избрани разкази” (1959) и Избрани произведения в 2 тома (1980; 1990), на книги за деца. Действителен член на Географското общество на СССР (1946), член на Съюза на писателите на СССР (1947). По почина или със съдействието на Марков са спасени много музеи и други културни ценности в Русия, издигнати са паметници на А. Никитин, С. Дежньов, Н. Пржевалски, Ч. Валиханов, възстановена е Триумфалната арка в Москва в памет на победата над Наполеон. Погребан в Кунцевското гробище в Москва. В по-ново време са издадени книгите му „Картонный домик” (повест и разкази, 1990), „Обманутые скитальцы: Книга странствий и приключений” (1991), „Рыжий Будда” (роман, 1992, прототип на главния герой е барон Унгерн), „Путь к Большой земле” (2002).

Публикации:

Поезия:

БАТЮШКОВ/ превод: Александър Костов/ брой 53 юли 2013

В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 149 юни 2022