Светлана Кекова

превод: Елка Няголова

***

Аз забравих, че мокрех китела бащин
със река от сълзи, все горчиво-солени,
помня само на какво ме научи нашият
учител по руски език. Само мене ли?!

Той глаголите спрягаше, без друго да чува,
и склони „правителство” с кураж вездесъщ.
Бе прилежен Миша Виницковски - чудо!
И Милошевич Слава, и Друскин Лев - също.

До втори етаж той летеше редовно,
без да пипне с ръка ни веднъж парапета.
И разбира се, казваше се Методий,
а пък брат му бе Кирил, по-млад и напет.

Отлетя и животът, като в приказка - скоро.
Но ни сложи крила - уловиха ни спиците.
И през думата „мляко” засия и „окото”,
по славянски бе синьо, и с огън в зеницата!

Но един си избра най-самотна обител,
а звездите плениха някой бъдещ физик,
но обичаше всички ни добрият учител,
таен зрител в урока по руски език…