СЪЮЗЪТ НИ И СВЯТ, И ВОЛЕН…
превод: Нико Стоянов
***
Към Н. А.
Съюзът ни и свят, и волен,
тълпата глупава и зла
ще гази пак самодоволно
със тежките си колела.
Пак диша с буря небосклона!
Усетих неведнъж в света
възмездието на закона -
мъстта на мръсна клевета.
С усмивка ние в тоя пълъл
пак ще се вдигнем на борба,
ще преживеем страшни мъки -
това е нашата съдба.
И неведнъж пак ще излезем
под шепота на таз гора -
в живота си ще отбележим
миг от щастливата игра.
Ще дойде ден и пак вълните
ще ни изпратят тих привет
и към свободни брегове
ще литнем ние под звездите.
1850-1852
——————————
К Н. <А. ТУЧКОВОЙ>
На наш союз святой и вольный -
Я знаю - с злобою тупой
Взирает свет самодовольный,
Бродя обычной колеей.
Грозой нам веет с небосклона!
Уже не раз терпела ты
И кару дряхлого закона
И кару пошлой клеветы.
С улыбкой грустного презренья
Мы вступим в долгую борьбу,
И твердо вытерпим гоненья,
И отстоим свою судьбу.
Еще не раз весну мы встретим
Под говор дружных нам лесов
И жадно в жизни вновь отметим
Счастливых несколько часов.
И день придет: морские волны
Опять привет заплещут нам,
И мы умчимся, волей полны,
Туда - к свободным берегам.
1850-1852
