Емирхан Огуз

превод: Ахмет Емин Атасой

ИЗ „ПРЕДАНИЕ ЗА ОГНЕКРАДЦИТЕ”

отидох да открадна огъня от Прометей прикован за скалата
минавайки през копиетата на ветровете бушуващи по заледените
кратери на вулканите
минавайки през ситните капчици на горещите ледникови реки
отидох да открадна огъня лекувайки опърлените крила на Икар
със стоманата на Ахи Евран (1)
минавайки през блясъка на Спартаковата сабя зарита в една планина
минавайки през аналоя на Бедреддин зъзнещ под клоните на една ниска върба
отидох да открадна огъня разкъсвайки мълниите на боговоете със мършави ръце
отидох да открадна огъня
и бях победен, преминавам в отстъпление свивавайки знамената си бойни
звездна е нощта луната е един сиротен певец аз извървях дълъг път
…
идвам от дълъг път ушите ми кънтят живях под смъртна заплаха
бях писък сред мъглата търсих своето ехо сред огнените обръчи
това беше като хапване на кисел плод отложих несполучливите
любовни авантюри на своя живот
не попитах какво ме тласна в тайнствения водовъртеж на пожарите
на този век
оставих детските си ръце под сянката на копъра изживях годините
си със светлинна скорост

идвам от дълъг път ушите ми кънтят живях под смъртна заплаха
огнен обръч има в нощта и кръгъл нож е луната в ръката на смъртта.

…
тази песен може да я изпее само една девойка
чйто възлюбен е на умиране… синята елегия на Манос
и Селия Санчес и Анджела Дейвис и още много най-красиви
момичета чиито имена дори не знам идват и се нареждат в
съзвездието на моята памет
застават и пръскат… Че Гевара
върху твоята мургава предсмъртна усмивка
напомняща Сиера Маестра

крадците на огън умират през юни… и тяхната смърт
е една синя смърт в песните на съпротивата

…
а плачът е дъхът на полските ветрове скоро ще завали значи

…
отидох да открадна огъня от песента Пир Султан (2), подпечатана
с печата на кървавата зора
минавайки край засолените речни брегове с чумящите тополи
минавайки през ситните звездни клетки на пустинните небеса
отидох да открадна огъня увивайки сърцето си в халата на Юнус (3)
минавайки през блясъка на сабята на Кава (4) зарита в руините
минавайки през ужаса на безспирно кървящите меса на Несими (5)
отидох да открадна огъня изгоряйки законите на божествата
в огнените линии на моя мозък
отидох да открадна огъня… отидох да открадна огъня…
не крий от мен датата на смъртта ми, поезийо на огнената страна
огнената страна на надеждата съм аз пепелта ми е карта на легенда

______________

1. Ахи Евран (1171-1261), основоположник на ахийството (организация за взаимно подпомагане на занаятчиите).
2. Пир Султан Абдал (1480-1550), знаменит турски народен поет-бунтар, обесен заради участието си в едно народно въстание срещу султана.
3. Юнус Емре (1238 -1320), велик турси поет-суфист.
4. Кава, легендарен кюрдски ковач, въстанал срещу поробителя Дахак.
5. Имамеддин Несими (1369-1404), прочут азербайджански поет-еретик, наказан с публична смърт.

ТОВА Е БЯЛ ЛИСТ, А ТОВА Е ЧЕРЕН МОЛИВ

Поети
аз ако съм ви говорил
постоянно за кръв и карамфили простете ми
- но имаше убити, когато слънцето изгряваше бавно
и един кипарисов клон натежал от сняг
се люлееше непекъснато от вятъра

Братя
аз ако съм ви говорил
за някое желязо покрито с водорасли спомнете си
- когато патрулите обикаляха вашите квартали
имаше едни които опираха челата си на вечерния мраз
и пееха песните които бяха забранени

Деца
аз ако съм ви разказал за черни кошмари
в птичите песени на вашите сънища, не ме осъждайте
- светът не тичаше подир палаво хвърчило
нито пък пускаше във въздуха шарени балон
а умираха хора, мислейки за мира

Майки
ако съм ви приказвал
за болки и копнежи извинете ме
- когато ръцете ви се срасваха с телените мрежи,
една жена хапеше влажната кърпа
а пред очите ви се оживяваше лицето на моята родина

Ето този бял лист и този черен молив
тяхната памет няма да забрави това което видяхме
те са надгробна плоча без надпис, един документ, едни факт
може да има и ненаписани неща
аз с болка ще се наведа над лицата ви

недейте мълча