AЛЗХХ
превод: Ахмет Емин Атасой
AЛЗХХ*
не излиза от вилата си, ушила е тъмночерни дебели завеси,
оставя тюлбента, хваща се за тютюна, после за елека шарен
китна къща, тънка девойка, седефена тамбура, кака, дамла сакъз
гроздобери, свършващи преди да започнат
а ние се мъчим да я опазим от самата нея
за слепите свещи в тъмните коридори
огънче си търси русокосата ми майка
зимната фъртуна с посинелите вени
отбъсква надалече лодката от клечка
не позволява да докосне драскалото на кибрита
може би някаква друга светкавица в друго небе
дешифрира понякога шифъра на тебеширения таблет
върху пясъка написва видяното докато дойде вълната
ние я изгубваме, точно когато тя намира себе си
отровена от терапията си, тя се връща от своята близначка
с изцапани от тревите колене и с тръни по шепите
намазваме с мехлем всичките й рани
като бебе, което се радва на първото си звънче
оглежда опетнените си ръце
и само ние знаем за какво плаче тя
___________
* препращане към думата „алцхаймер”
ЕЛЕЧЕ
най-после елечето ми е готово
отзад с подплата от хастар
а отпред рибена кост, отзад - зимни шарки
облякох го
сложих си в джоба времето на верижка
курдисвам се на верандата
като същински армаган
препречих пътя на татко
за да ме види
престорих се, че уж съм сбъркал пътя
той ме погледна така, сякаш гледаше стара своя снимка
с усмивка върху устните, напомняща плач
стоеше пред задната врата на едно кино, преди прожекция,
държеше в шепата си
три монети от двайсет и пет гроша и един билет
беше гол, защото
с елечето си бил запазил в салона място за мен
един до друг вървяхме по едно дълго и тихо пристанище
и се търсихме един друг
той си играеше с пръстите
а аз изпуших цигарата си с неговите устни
от ръката му, сложена на моето рамо
разбрах, че след няколко години ще станем връстници.
