Балинт Балаши

превод: Нино Николов

В ЛЮБОВТА Е ВЕЧНОТО И ТРАЙНОТО

Със времето дворци
и крепостни стени,
и градове ще рухнат.
И сила, здравина,
богатство, старина
ще тънат сред разруха.
Така повяхва цвят,
така и листопад
вали, отлита глухо.

И почитта към цар,
и добродетел свята,
и те ще си отидат.
Ще станат прах скали,
прах ще се оскали,
но кой ли ще ги види?
Тъй слава, доброта,
човешка красота,
ще се стопят обидно.

Земята ще заспи,
върхът ще се стопи,
ще се снижи морето.
Ще се свлече небе,
денят ще погребе
и слънцето си светло.
Тъй мраморният знак
не ще усети как
нещата го разместват.

Ще секне грубостта,
ще стихне завистта,
омразата ще жали.
И Бог ще бъде с мен
в часа благословен
на новите кинжали.
Но в мен любов-тревога
ще пали адски огън
без край и без начало.

Но как да има край,
начало, ад и рай
в любов недоразбрана?
О, Юли, дай ми със
свети-лазаровски пръст
посока - лек за рана!
Това написах аз
в най-лошия си час
за Юлия желана.

СВЯТ ЗА ДВЕ ОЧИ СИ

Свят за две очи си,
звездна и лъчиста
по сърце, по обич, по душа.
Името ти чувам,
стъпките ти виждам,
с твойте думи ще се утеша.
Нагорчах в покоя,
стара обич моя,
мога ли от теб да се лиша?

Добрина безбрежна,
радост безнадеждна,
виждам се без теб осиротял.
Мъка бе голяма
туй, че все те няма
тъкмо там, където съм живял.
Тъй ли се изплъзна
от човека, дръзнал
да обича своя идеал?

Изгреви се ронят,
стръкчета и клони
хубавеят, слънцето е стяг.
Птиците се спускат,
дивото препуска,
тръгнало от нощния си мрак.
Трънки се разлистват,
само аз, потиснат,
плах, оглеждам неотминат праг.

ФУЛВИЯ

С Юлия безкрайно,
с Целия потайно,
сладко се целувах.
Докато горчиво,
но все пак красиво
взех, че се сбогувах.
С Фулвия днес дишам,
тя ще ме погуби,
огън е, върлува.