О, ГОСПОДИ, ТИ ДАЙ МИ СИЛА…
превод: Елка Няголова
***
На Отец Сергий Симаков
(Игумен Рафаил), настоятел
на храма „Св.Архангел Михаил”,
който е близо до Углич
О, Господи, ти дай ми сила -
в безпътицата кръст да нося.
От теб поръчаната Лира
на леност не обричай просто.
Запрягах, да - и твърде дълго,
Пегасът дивен кон и дар бе.
Но никога не се залъгвах
да късам лист от календара.
Или съм просто с робска кожа
пред този тъй безбрежен лист?
Затуй ли пак към тебе, Боже,
отново шепна свойте мисли?
ЗВЕЗДА…
Проскърцва сняг. Кънки, шейни.
И февруари, и виелица,
и месец, сякаш циганка звъни
със позлатена обица…
Ти закъсняваш, нощ-гадателко,
звездата си намерих, пазя я.
Че ще я срещна обезателно,
аз вярвах. Тя в дланта ми падна.
Неволно в нея се загледах,
в очите й останах пленник…
И стана светло за крилете ми!
СТИХОВЕ, СТИХОВЕ…
Седя и чакам да настъпи утро…
Кафето да притопли и душата ми.
И втори кръг, та пламъчето трудно
отвътре моя огън да разжари.
И още малко, ток за да премине
през мене. И бушонът да прегрее.
А редове пред погледа ми кимат,
изнизват се строени ред след ред.
Да, стихове възвишени и мъдри,
знам, Божа благодат за мен сте вие…
Не бързай, утро, сънено и мътно,
нощта ще дойде да ме вдъхнови!
***
Синигери, измръзнахте почти,
по навик чакате отвъд стъклото.
И лист шуми, а сякаш електричката.
А плешките сърбят ме остро.
Октомври, есен - всичко все така…
В стъклото мътно се топи усмивка.
„Дари ни още малко топлинка!” -
измолваме Природата за милост…
ГОРИ В СТЪКЛОТО ЗАЛЕЗ…
Там дъбов лист ли шумоли
сред утринна прохлада?
Декември. Въздухът - смолист.
Това ми трябва, да…
Така безкрайно го мечтах,
а ти - за книгата заветна.
Трептяха дните някак плахо.
Промени ли? Дали ще светнат?
Тояжки само ще си вземем,
в гората ще се гмурнем.
Тогава чак ще се съвземем
от чувствата си будни…
А там, на масата ми писмена -
куп стихове изстиват.
Гори в стъклото залез чист,
а времето не стига все…
Ще кажем: Суетата долу!
По-важно дело радва ни,
най-после избор в този дом
душата да направи!
А все тъй шушне кленов лист,
мълчи с години борът…
Прохлада, въздухът е чист.
Прощавай, миг свободен!
09.11. 2007, Луговая
