Адолф Хейдук

превод: Вътьо Раковски

Когато на народа радостта прокудиш,
когато облак скръб челото му насити,
тогава господ със звезда в зори го буди,
тогава му изпраща той пророк спасител.
Той на идеите със меча чист и златен
събужда в тази тъмнолика нощ селата,
от роби слаби той герои силни прави,
сърце с сърце и рамо с рамо той сближава,
като градина родната земя звъни,
от далнините вън пак пролетта се връща.

Със богатири се изпълва всяка къща
и хвълят те веригите от рамената
и тръгнали срещу врага през черен мрак
със бяло знаме - знамето на свободата,
те път пробиват със гърди, свободни да са пак.

От тези богатири храбри бе и той,
той, който от куршум край Враца бе докоснат,
под ската озарен върху пръстта се просна,
за нас и за отечеството падна в бой.

И неговата смърт, и неговото силно слово
да бъдат пример свят, да бъдат те звезда
и спи ли нечие сърце, тогаз отново
да пламне с пламъка на любовта
и като свят девиз за нас да запламтят:
отечеството българско и Ботевата смърт!