Йозеф Кайнар

превод: Пенчо Симов

В гората със име Зария
пътечка най-тясна
се вижда едвам.
Любимата влюбен убил е
и себе си там.

Потайниче там ако никне,
повяхва без дъх
и никога птици не идват.
И въздуха тегне от зла орисия
ей там, над гората
със име Зария.

Напуснат завинаги кът.
И с право напуснат е той.
Гората си знае
какво е било
и всичко запазва в покой.
За живия чуждо това е.

Но случва се всяка година
през май, в непрогледния мрак
дочуват се стъпки - в гората
явяват се двамата пак.

Девойката тежко въздиша
край своя любим,
край гроба, където
погубил и двамата той,
отчаян съвсем
от бедност проклета.

В гората със име Зария
и въздухът тегне от зла орисия,
там всяко листо е самотно,
там обич нещастна е скрита -
през доба злокобна
зарита.