Борис Кольковски
Борис Георгиев Кольковски, български учен-геолог и прозаик, е роден на 22 април 1932 г. в село Чокманово, Смолянско. Най-малък син в родолюбиво семейство със седем деца. Учи в родното си село, завършва гимназия „Васил Левски” в Райково, а през 1957 г. - геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1960 г. работи в катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми” на Геолого-географския факултет на Софийския университет, отначало като асистент, а от 1971 г. - като доцент. През 1994 г. става професор. Научните му интереси са насочени към рудните находища на олово, цинк и мед, и към някои по-общи проблеми на рудологията. В тази насока има повече от 90 научни публикации, някои от които в Япония, Германия, Канада, Русия и др. Открива в Източните Родопи минерала орфеит. Първия си разказ „Превала” публикува във в. „Вечерни новини”. Печата разкази във в. „Вечерни новини”, в. „Родопски устрем”, в. „Дума” и др. За разказа си „Червенуша” през 1994 г. получава втора награда в конкурса „Сребърният пръстен” на в. „Вечерни новини”. Автор на две книги с разкази и легенди - „Грях” (1999, с предговор на проф. Марко Семов) и „Заровени чанове” (2003, с предговор на журналиста и писателя Тодор Коруев). Баща на проф. Сия Кольковска, езиковед. Дядо на поетесата Боряна Богданова. Умира на 16 февруари 2008 г.
Публикации:
Проза:
СТРАНЕН ЧОВЕК/ брой 146 март 2022
ЦЯР ЗА ДУШАТА/ брой 150 септември 2022
За Борис Кольковски:
ГЕОЛОГЪТ С ТАЛАНТЛИВО ПЕРО/ автор: Георги Гривнев/ брой 147 април 2022
