Светлана Молева

превод: Марко Марков

СРЕЩА В ЛЯТНАТА ГРАДИНА

Нечуто и безкръвно, бистро
изтлява есенният ден.
По пладне точно еква изстрел -
и трепват листи плахо в мен.

А ти, богиньо-Милосърдие
за всяка обич с дял горчив…
Защо с немраморно усърдие
ме следват твоите очи?

СРЕЩА

В самия център на града, на Невски,
и в упор - спри се, замълчи -
поглеждат ме като от фреска
две неминуеми очи.

Живеят в тях сълза, поверия,
забравен трепет на звънче…
Дори в Рязан не ще намериш
подобно на това лице.

Ехти полето Куликово
зад него сякаш, надалеч…
А Невския като подкова
гори в дълбокия гледец.

***
С теб вярвахме на утринта -
сред синева
закотвя слънце пролетта
в леда, в Нева.

Не ни се спи, ледът звъни
от слънчев зов.
Очакват ни сто топли дни,
сто дни любов.