Светлана Василиевна Молева (Светлана Васильевна Молева), руска поетеса, е родена на 07.11.1946 г. в село Чихачово, Бежаницки район, Великолукска (сега Псковска) област в семейство на работник и медицинска сестра. Пише от детските си години. Завършва средното си образование през 1965 г. и Литературния институт „А. М. Горки” в Ленинград, където се запознава с Юрий Кузнецов, Николай Рубцов, Александър Вампилов. През 1965-1988 г. живее в Ленинград. Работи като редактор в издателство „Лениздат” (1967-1988). После се премества в Псков (1988), където заедно със съпруга си, прозаика и критика Михаил Устинов създава издателство „Отчина”, издало повече от 30 книги. През 2002 г. се връща в Петербург. Последните години от живота си се занимава с изследване на паметниците на най-древното руско докирилическо писмо. Книги със стихове: „Подснежники” (1967), „Сто дней весны” (1975), „Ожидание встречи” (1978), „Белый берег” (1986), „Здравствуйте, травы”, „Забытые песни” (2002) и др. Автор на „Единородное слово” („Слово об ариях”) (труд за руския език, научно изследване за камъка от Перуджа, 2000). Член на Съюза на писателите на СССР, после - на Русия (1976). Умира на 08.02.2005 г. в Петербург. Погребана в Мироносецкото гробище в Псков.

Публикации:

Поезия:

ПРИ НЕВА/ превод: Марко Марков/ брой 83 април 2016

СРЕЩА В ЛЯТНАТА ГРАДИНА/ превод: Марко Марков/ брой 145 февруари 2022