Хилми Хашал

превод: Ахмет Емин Атасой

ЗАСТОЯЛОТО ОГЛЕДАЛО

Да мога да се прелея в плътта ти
от глас на пепел да стана розов глас
с дъх на амбра е моята безплодна пот
бъди първата буква на сърцето ми, Лета,
буква-кръв, буква-светлина, буква-вода
като нямо страдание на радостно небе

смятай, че съм накрая на смъртта
ти, Лета, бъди първият ангел на моя рай,
любовта само толкова трае, да кажат,
в двата свята няма ни следа от нея
нито някаква цел облечена в бъдеще
аз съм невинният сред тълпата на пъкъла
бъди ми пътепоказател ти, звезда пустинна
- водеща Меджнун към своята Лейля* -
бъди вълшебен зелен огън в мен, Лета,

вече е кух образът ми, думите ми - пясъчни
а светът е сърдито огледало за буквите

да мога да слея дъха си с твоя дъх
моя сносен мозък с твоя бодър ум
морната ми кожа с изящната ти плът
за да се измъкна от участта фатална
бъди в мен тревожна вълшебна река
нека се пръснат огледалото и тъмният бент
на скъпоценното дъно на подземието, Лета,
какво е елмазът, златото, изумрудът
минах аз през всички тежки състояния;
и ето че изпивам водата на мига, еликсира на
забвението сиреч, ах, стихът ми е опиянен.
_____________

* Лейля и Меджнун са герои от източната митология, символ на безсмъртната любов между истински обичащите се.

ДИМЕН ГЛАС

Опознах любовта от всички страни
страх вали над времето прегоряло
слънца валят над смахнатото земно кълбо
валят лъжи над обезумялата истина
аз вярвам, че в живеца на мига гори животът
вярвам в поезията, както вярвам в Тангра
аз по своему разбирам чудото Любов

оскърбеността ми е от сто скърби
ослепен съм от сляпа безпомощност
над сърцето ми вали киселинен дъжд
не виждам, езикът ми е тайна на тайните
и мълча като центъра на дима
видя ли капки сън върху белия лист
аз по своему усещам дъха на поезията

вкаменявам се пред съскащите пламъци
пожарът може мигом да опустоши всичко
но остават завинаги саждите от словата
и това е онзи пламък - безначален и вечен-
който предвещава подпалването на мига
бъдещето вали над вчерашната пепел
според мен вие сте виновниците за тази Любов