Хилми Хашал (Hilmi Hasal), турски поет - български изселник, е роден на 5 ноември 1954 г. в с. Долно Прахово, Кърджалийска област. Завършва Строителния техникум в гр. Кърджали. През 1973 г. заедно със семейството си се изселва в Турция. Настанява се в гр. Бурса и започва работа в една частна строителна фирма като строителен техник. След пенсионирането си (в началото на 2009 г.) осъществява своята съкровена мечта и започна да издава месечното литературно списание „Елиз” („Ръкотворение”), което през май 2017 г. доживява 100-тния си брой. Хашал, който е автор на много литературни рецензии, есета, пътеписи и др. преди всичко е известен като поет с индивидуален глас и твори в един доста обширен диапазон от теми и мотиви. Определящото в неговия многолик свят е мисловната задълбоченост. Издадени стихосбирки: „В името на (не)уравновесените” (1991), „Електронни самоти” (1992), „Попътни бележки” (1993), „Космическо любовно престъпление” (1995), „Любов с Венера” (1997), „Последната птица Сирин” (2000), „Разпиляна кошница за сънища” (2001), „Прегоряла дума” (2002), „Наранено сребро” (2004), „Столицата на сърцето ми” (2015) и др.

Публикации:

Поезия:

ЗАСТОЯЛОТО ОГЛЕДАЛО/ превод: Ахмет Емин Атасой/ брой 145 февруари 2022

Критика:

АХМЕТ ЕМИН АТАСОЙ И УРОЖАЯТ ОТ НЕГОВИТЕ ПОЕТИЧНИ ВИДЕНИЯ НА ДВА ЕЗИКА/ брой 156 март 2023