СЕРЕНАДА
превод: Нино Николов
Вън тръстиката звънти,
вятър я напада,
чуваш ли в съня си ти
тази серенада?
Тя молитва е без глас,
тайна черква виждам аз
в тялото ти младо.
Кост ли слонова изви
в куполи гърдите,
или мрамор извиси
тайните им скрити?
Сякаш кула върху пух
виждам шията ти. Глух,
вдъхвам те честито.
Водеше ме все към теб
път железен, мила,
в кал и сняг, в гора и степ,
силен и без сила,
все към теб пътувах аз
в летен зной и зимен мраз,
все към тебе, мила.
Пяха в есенния ден
все щурци край мене,
в страх замря един елен
сред гори студени,
жаби квакаха, звънтя
и тръстика в самота -
скитах дълго време.
Жаби квакаха, звънтя
в самота тръстика -
скитал дълго по света,
знам самотникът как вика,
как крещи от век до век -
тъжен, колкото човек
в безизходица велика.
