Михай Бабич
Михай Бабич (26.11. 1883, Сексард - 4. 08. 1941, Будапеща), унгарски поет, прозаик, есеист и преводач, е роден в еврейско семейство. Заедно с Ади е от водещите фигури на литературното движение „Нюгат” от началото на века. Учи унгарска и латинска филология в университета на Будапеща (1901-1905), после работи като учител в провинцията и Будапеща, от 1916 г. - като редактор на литературното списание „Запад”, от 1933 г. - и като негов главен редактор. Автор на стихосбирките „Листа от венеца на Ирис” (1908), „Речитатив” (1916), „Остров и море” (1925), „Боговете умират, човекът живее” (1929), „Книга на Йона” (поема с библейски сюжет, 1939), на романа „Синовете на смъртта” (1927), на „История на европейската литература” (1934). През 1937-1939 г. издава 10 т. събрани съчинения. Автор на много разкази, литературоведски и теоретични студии и есета. Превежда на унгарски „Божествена комедия” на Данте Алигиери, „Буря” на Уилям Шекспир, творби на Софокъл, Бодлер, Гьоте, и др. В някои свои произведения се обявява срещу войната и империализма. Умира от рак на гърлото след продължително боледуване. Стиховете му са преведени на 21 езика.
Публикации:
Поезия:
МОЛИТВАТА НА ЙОНА/ превод: Нино Николов/ брой 44 октомври 2012
ЛЮБОВЕН СТИХ/ превод: Димитър Милов/ брой 87 септември 2016
