Анатолий Поперечни
Анатолий Григориевич Поперечни (рус. - Анатолий Григорьевич Поперечный; укр. - Анатолій Григорович Поперечний), съветски и руски поет, е роден на 22 ноември 1934 г. в гр. Нова Одесса, Николаевска област, в семейство на агроном и фелдшерка. В 1938 г. семейството му се премества от Нова Одеса в Николаев. По време на Великата Отечествена война живее с майка си в Урал. В 1944 г. десетгодишният Анатолий с майка си се връща в Николаев, където бъдещият поет завършва десети клас. После работи в Черноморския корабостроителен завод, участва в заводското литературно обединение „Стапель” и задочно учи във филологическия факултет на Николаевския педагогически институт. Завършва Ленинградския държавен педагогически институт „Александър Херцен” (1954). Член на Съюза на писателите на СССР от 1960 г., скоро е поканен да завежда отдела за поезия в московското списание „Октябрь”, във връзка с което се премества със семейството си в Москва. Автор на 22 сборника със стихове и поеми: „Полнолуние” (1959), „Червонные листья” (1960), „Чёрный хлеб” (1960), „Невидимый бой” (1962), „Орбита” (1964), „Россия, Родина, Любовь” (1964), „Ночные поезда” (1965), „Девятый круг” (1968), „Ярость-Жизнь” (1973), „Ядро” (1975), „Августовское поле” (1976), „Зелёная калитка” (1981), „Лик” (1982), „Избранные стихотворения и поэмы” (1984), „Трава у дома” (1985), „Дань” (1987), „Ночные переправы” (1988), „Избранное: стихотворения и поэмы” (1991), „И снится нам трава, трава у дома…” (2004), „Малиновый звон: стихи и песни” (2010), на книги за деца, книги с преводна поезия, пиеси, киносценарии и др. Пише и критически статии в периодиката. По негови стихове са написани над 100 популярни песни. Превежда поезия от грузински, арменски, башкирски и др. езици. Умира от инфаркт на 17 май 2014 г. в Москва, погребан в Троекуровското гробище.
Публикации:
Поезия:
